Ако сте отседнали в Пампорово или някъде другаде в района на Смолян, не пропускайте да посетите Планетариума и Историческия музей в града. Има какво да видите и научите там.
Историческият музей в Смолян се намира в голяма бетонна сграда и минайки по бул. България, се вижда как се извисява горе на хълма.
Ето координатите на музея:
N 41.5766491 °
E 24.7141733 °
Преди да го посетя бях прочел ето тези две статии за него, от които той ми стана интересен:
Дъжд от Родопски Чанове – Първа част
Дъжд от Родопски Чанове – Втора част
Брошурата на Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ е подробна и много от музеите в България могат да завиждат:
Най-голямата атракция за мен беше 100-те чана, окачени в музея. Екскурзоводката беше така добра да ги залюлее, при което настръхнах. 100 родопски чана, всеки от които с уникален неповторим звук! Направих клипче на тези родопски чанове как пеят. При залюляването им звуците са много и хаотични, но след първоначалния хаос, чановете се успокояват и започват да … пеят един по един с паузи помежду си. Това може да продължи 10-15 минути. Екскурзоводката ни обясни, че някога е било въпрос на престиж собственикът на овцете и козите да притежава повече и по-хубави чанове. А в момента това е най-голямата колекция на „пеещи“ чанове. Дано с това клипче да съм уловил поне половината от тяхното очарование!
От историческия музей бързо се отправихме към Планетариума. Неговите координати са:
N 41.5755679 °
E 24.7071052 °
Трябваше да бъдем там в 15,00 часа, защото тогава започваше беседата (по-точно филмът, който се прожектира). Добре е да звъннете предварително едно телефонче в Планетариума, за да научите точно кога започват прожекциите на български. Тъй като това е обект, посещаван и от чужденци, затова има прожекции и на чужди езици (английски, немски, френски, руски, гръцки, турски). Филмчето, което ни прожектираха се казваше „Кратка история на времето“, очевидно заимствено от Стивън Хокинг. 🙂 И въпреки първоначалния ми интерес, лекцията не ми допадна. Понеже се интересувам от астрономия, а и съм чел въпросната книга „Кратка история на времето“, филмът не ми каза нищо ново. От друга страна в залата имаше очевидно хора, които за първи път се сблъскват с „популярната“ астрономия и нивото за тях беше по-високо от необходимото – в рамките на 45 минути те трябваше да бъдат запознати с черните дупки, гигантските джуджета, отместването на светлината и пр. Прожекционната зала на Планетариума представлява ето това:
Лично за мен най-интересното щеше да бъде живото наблюдение с телескоп през деня на Слънцето и през нощта на другите обекти. Именно такова наблюдение се прави „на живо“ в планетариума с апаратурата, която притежава. За съжаление, това се прави веднъж седмично и времето ми беше ограничено и не можах да се полюбувам на звездите.
Но някой ден, надявам се, че ще имам възможност да видя отново Смолян и звездите…
VORBIS' web blog 