Feeds:
Публикации
Коментари

Posts Tagged ‘театър’

„Железният светилник“ за много от нас е архаична неактуална история, от която няма какво да научим.

Снощи обаче бях на постановката на реж. Асен Шопов на Театър „Българска армия“.

Препоръчвам я горещо! В началото действието се развива изключително бързо. Режисьорът се е постарал да вкара публиката по-бързо в обстановката, за да може да „забави“ действието накрая с развръзката на Божана и пр. Няма да навлизам в детайли заради тези, които не знаят какво се случва.

Отидете да я гледате. Няма да съжалявате.

Read Full Post »

В четвъртък, 19.02.2009 г., бях на постановката „Драскотини от дъжда“ на  Драматичен театър „Адриана Будевска“ – гр. Бургас. Режисьор е Иван Урумов, а актьорите са Димитрина Тенева, Полин Лазова, Асен Лозанов, Юрий Ангелов.

Знаех, че пиесата третира темата за любовта. Надявах се да ме докосне. Уви, мелодрамата ми дойде в повече.

На сцената е една преуспяла писателка, която обаче е раздирана от вътрешни тревоги, страх от мъжете, същевременно копнееща за любовта. През определени интервали от време бива интервюирана от прям журналист, който в последствие сe оказва неин любовник. Задава й неудобни въпроси. Неудобни, не защото са мръсни, а защото тя не може сама да си отговори…

Въобще през цялото време градусът на напрежението, на емоцията се стреми да бъде висок, атмосферата да бъде задушна, да бъде мелодраматична… Но вместо да станем свидетели на кулминация в постановката, бях свидетел на ненужни крясъци между писателката, нейната племенница и натрапелия й се приятел. Напрежението непрекъснато се поддържа високо, но развръзка за мен не се състоя.

Признавам си, сапунени сериали не обичам и никога не съм гледал, но обичам театъра и се стремя редовно да посещавам различни постановки. Но това бяха за мен едни глупаво изхарчени пари. От години не ми се беше случвало да се прозявам на театър и да изпитам желание да си тръгна по средата на пиесата. И щях да го направя, ако не бях в средата на реда и салонът не беше пълен.

И за да завърша все пак с положителни отзиви, ще кажа, музиката беше чудесна – Полонеза на Огински звучи на много места. Дори вчера отново си я пуснах на mp3-ка. Много наподобява произведенията на Шопен. Определено носи чувство!

Read Full Post »