Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Технологии’ Category

Наскоро ми се случи външният ми хард диск, на който държа и голям личен архив, да бъде недостъпен. Изпаднах в тих ужас! Всеки, но когото се е случвало такова нещо, има представа за какво говоря.

Колкото и пъти да включвах харда в USB-то на няколко компютъра, които имах около себе си, резултатът беше все един и същ. Няма достъп до устройството. Операционната система предлага да форматира устройство N.

Device Manager-a виждаше, че има някакво устройство и дотук.

В такъв случай обаче се намесва добрия стар DOS и неговата команда CHKDSK.

Не бързайте да форматирате! Ето какво можете да направите във вашия Windows:

  1. Натискате бутонът Старт (долу вляво :)) → Programs → Accessories → Command Prompt. Отваря се екрана на DOS.
  2. Пишете следната команда:
    CHKDSK /R N:
    N в случая е буквата на портативния ви хард диск.
  3. Бъдете търпеливи и не прекъсвайте процеса на проверка на диска!

Успех с възкресяването на преносимия хард!

Read Full Post »

Ако имате акаунт в PayPal, може би сте забелязали абсурдните курсове, които ползват американците. Например, при една моя транзакция ми смениха лев-евро на безумния курс 2,03 лв./евро. Затова се поразрових как мога да променя статуквото и ето какво открих.

Публикувам информация за актуалния начин (към 09.2012 г.) за смяна на превалутирането от ПейПал да става в банката, от която ни е картата (кредитна, дебитна):

 – влизате си в ПейПал акаунта;
– отивате на „Profile“ -> „My money„;
– срещу „My preapproved payments“ има линк „Update„. Кликате на него и чакате да ви се отвори нова страница;
– кликате върху „Set Available Funding Sources“ -> „Conversion Options„;
– избирате опцията „Bill me in the currency listed on the seller’s invoice“ и натискате бутон „Submit„.

 Това е процедурата. Имам чувството, че с всяка ревизия на сайта на ПейПал, нарочно я забиват на все по-недостъпно място, за да не могат потребителите да я намират.
Дано да съм помогнал на някой!

Read Full Post »

Преди 1 месец си взех една sim-карта на Bob. Това е новото отроче на Мтел, също както и Loop.

Четете внимателно, за да няма после разочарование. Бобът се рекламира, че е без скрити условия, стига обаче да успееш да ги забележиш:

  • Разговорите се таксуват на минута – дали си говорил 1 или 59 секунди, отчита се като 1 минута. Същото е и дали си говорил 61 или 119 секунди – отчита се като 2 минути. 😉
  • Обаждане към сътрудник на тел.123 – 0,49 лв./обаждане. Няма да се обаждате, за да убивате времето.
  • Деактивация на услугата „Гласова поща“ – 3,90 лв. Това направо ме разби. Не познавам човек, който да я иска тази услуга. Ето още един допълнителен разход към първоначалната покупка на пакета.

Иначе какви притеснителни отзиви имам за 1 месец?

  • В онлайн разпечатката виждам че имам 4 пъти ползване на мобилен ентернет по 1 ст., общо 4 ст. Не съм имал желание да се връзвам към Интернет, но заедно с новата карта, разучавах и нов телефон, възможно е да съм натискал няколко пъти нещо, което не е трябвало. Тъй че 4 стотинки съм ги отписал и нямам намерение да занимавам Боб с това.
  • В сметката за ползвани услуги пише срещу „Такса деактивация на гласова поща“ – 6.50 лв. без ДДС. Това при положение, че цената според информацията от сайта е 3,90 с ДДС. Отказът от тази услуга я направих с писмено заявление в техен офис.

Ще им пиша по този въпрос да видим какво ще отговорят. И ще публикувам отговорът им тук.

Read Full Post »

Наскоро ми се наложи да експортирам данни от една прастара DOS-овска програма, на която програмистът беше „забравил“ да направи функция за експорт на данните към файл. ;( За капак старият принтер, който беше ползван дълги години за печат на нещата от тази програма, сдаде багажа. Така се оказах в положение, при което желаната от о мен миграция на данните от DOS-овска програма трябваше да стане възможно най-бързо и надеждно.

Доста се порових в нета, докато намеря средство, което да ми помогне в ситуацията. Ето го и него – казва се DOS2USB. Свърши ми идеална работа. Програмката я пробвах с Windows XP Pro на 4-5 компютра и работи безотказно. С минимални настройки, тя заработи успешно още на втория опит! С нейна помощ успях лесно да прихвана LPT порта на компютъра и да изпратя информацията към един виртуален PDF принтер. Така имах нужната ми информация в електронен документ, а не на хартия и не се наложи ръчно да ги въвеждам в новата система.

Ако обаче не желаете да експортирате данните към виртуален PDF принтер, може просто да си ги разпечатате на новия ви USB принтер. За целта по-долу, където се споменава виртуалния PDF принтер doPDF, просто прескачайте описанието. Ето ги конкретните стъпки, които които трябва да направите:

  1. Изтеглете си демо версия на DOS2USB и един виртуален принтер като например doPDF.
  2. Инсталирате doPDF и DOS2USB.
  3. Стартирате DOS2USB и ще видите основния прозорец на програмата.

    Main screen

    Main screen

  4. В падащото меню, намиращо се най-горе вляво на главния прозорец на програмата, трябва да изберете кой порт ще пренасочвате. Повечето DOS програми ползват LPT1 и затова аз си го оставих така както е.
  5. Натискате бутона Printer, при което ще ви се отвори прозореца за настройка на принтера:

    Print Setup

  6. От падащото меню си изберете виртуалния принтер doPDF или при желание някой истински.
  7. Не забравяйте да настроите в този прозорец размерите и ориентацията на листите. Много често старите матрични принтери печатат на хартия, по-голяма от А4, затова не се притеснявайте да сложите в такъв случай А3. По-добре да има отстрани на листа бели неизползвани части, отколкото да не ви се поберат данните на виртуалните листи.
  8. Натиснете бутон ОК, когато сте готови. Така отново ще се върнете към глания прозорец на DOS2USB.
  9. Следващето, което трябва да настроите е кодирането на кирилицата. Това се прави в полето Code Page на глания прозорец. На принципа на пробата и грешката установих, че ми при мен удачната кодова таблица е Cyrillic-855, така че за начало може да пробвате нея.
  10. Натискате бутона Save Settings и минимизирате прозореца на програмата.
  11. Стартирате си DOS-овската програма. Пускате си печат на LPT принтера без да правите промени по настройките. Ако документът, който искате да изпечатате виртуално е по-голям, известно време няма нищо да се случи. Нито стария ви принтер ще се обади, нито пък виртуалния. Имайте търпение. Процесът не е особено бърз. Ако сте направили всичко както трябва, на екрана ще се появи ето този прозорец:

    Save PDF File

    Save PDF File

  12. Изберете къде иската да съхраните PDF файлът, който ще бъде генериран. След това натиснете бутонът OK (или Добре, в зависимост от това на какъв език сте инсталирали виртуалния принтер).
  13. Сега ще ви се появи друг прозорец:

    About & Registration

    About & Registration

  14. Тук се очаква да въведете лицензионен ключ на програмата DOS2USB. Аз обаче си останах с демо версията на програмата. Тя е напълно достатъчна, за да се печата на виртуалния принтер. Затова натиснете бутонът ОК и изчаквате виртуалното принтерче да си свърши работата. Този процес също отнема време. На мен справка от 60-70 страници ми отне около 1 минута, т.е. близо 1 секунда на страница. Но спешна работа нямаме. 🙂 Важното е да работи.
  15. След това с Acrobat Reader, Foxit Reader или друг четец на PDF файлове отворете генерирания файл и му се наслаждавайте! 🙂

Тук е мястото да допълня, че ако искате да печатате на USB принтер, ще трябва да си закупите лизенз. Разбира се, нищо не ви пречи с демо версията предварително да си генерирате PDF файлче, което след това от вашия reader да го разпечатате на USB принтера. Става по-бавно, но пък е безплатно. 😉

О, сетих се да допълня още нещо. Тъй като на мен данните от DOS-овската програма не ми вършеха работа в PDF, а в електронна таблица (Microsoft Excel или OpenOffice Calc), трябваше да ги прехвърля по някакъв начин. Най-простичкото нещо, което направих в случая беше да маркирам колонката, която ми трябваше с мишката и едновременно с това настиснат бутон Alt от клавиатурата. Така се селектира само колонката, която ви е необховима. В противен случай, при селектиране само с мишката, се маркират целите редове. След като селектирах необходимата ми колонка, направих paste в OpenOffice Calc и всичко си дойде на мястото! 🙂

Read Full Post »

Вчера мислих да си купя енергометър (уред за измерване на енергопотреблението на даден ел.уред). Гледах цените на тези апаратчета в БГ и реших да ги сравня със сайта за електронна търговия DealExtreme. Доставката до България от този сайт е безплатна и затова твърде често закупените продукти излизат по-изгодно да си ги поръчаш да ти ги доставят.

Обаче оттогава досега сайтът не работи. Най-честото съобщение, което ми извежда браузърът, е: „Server is too busy„.  Друг път ми се зарежда началната страница, но при опит да сърфирам из категориите на продуктите или да ползвам търсачката, сайтът отново забива.

Read Full Post »

Наскоро си купих фотоапарат Samsung L210. Взех го с много радост и положителни емоции, тъй като беше част от една програма за рециклиране на стари уреди. Много ми се искаше да заменя стария апарат Samsung S500 с нещо по-добро и „по-готино“.

Избирайки фотопарата не съм се ръководил в никакъв случай от броя на мегапикселите. В крайна сметка количеството не прави качество. Така че тези 10 мегапиксела, които идват с въпросния L210 бяха по-скоро бонус при избора ми, отколкото търсена характеристика от моя страна. 7 мегапиксела за личните ми непрофесионални нужди са предостатъчни. Не съм профи или маниак на тема фотография и търсех нещо за ежедневието ми, което с малко настройки да изкара приятни цветове. Аз например вече няколко години, ползвайки S500, нагласям само някои настройки като: светкавицата (без или със светкавица, евентуално „червени очи“), вида на светлината (слънчево, облачно, луминисцентна…). Дори като се замисля повечето потребители на подобни „сапунерки“ дори и това не правят. Нагласят централния бутон на AUTO и оттам вече каквото дойде.

В новия фотопарат търсех онези функции, които в стария липсваха или бяха не добре реализирани. Например оптичната стабилизация на картината при снимане. Исках при леко трепване на ръцете да не се замазва непоправимо снимката. Тази функция определено върши работа, макар да не могат да се очакват чудеса от нея.

Освен това в L210 светлочувствителността достига до ISO 1600, докато при S500 беше едва 400, а това предполагаше да мога да правя по-добри снимки при ниска осветеност.

Видеоклипчетата, които снима новия фотоапарат, са MPEG-4 компресия, а не като стария – в MJPG. Това намалява големината на файловете, но не с пъти, ако някой се надява, а като качеството се запазва добро. И отново както на стария модел, при zoom-ване на клипче, звукът се изключва.

Готина възможност е, че фотоапаратчето има вградена батерия и може да се захранва направо през USB кабела.

Един недостатък на L210 е, че дисплеят на гърба е издаден напред и така лесно може да бъде надраскан, ако го оставите например с дисплея на масата. В това отношение S500 беше по-практичен – дисплеят беше „вкопан“ малко навътре в тялото на фотокамерата.

Купувайки го вечерта, веднага у дома го разопаковах и изпробвах. Направи ми впечатление, че на изкуствена светлина (ел. крушки, луминисцентни лампи) и без светкавица, апаратчето дава сравнително точни цветове. НО… тук идва голямото разочарование за мен – цветовото предаване на открито и слънчево време.

Ето една снимка на тучна зелена поляна, огряна от слънцето, при което на зеления цвят му липсва още малко наситеност:

Самсунг L120

Ако може би ще кажете, че съм претенциозен, но ето какъв зелен цвят изкарва S500:

Самсунг S500

Красиво е, нали? 🙂 Направи ми впечатление, че намалявайки балансът на бялото, цветовете като цяло се оправяха. Но пак не е това, на което бях свикнал.

В крайна сметка, за мое съжаление, покупката се оказа не особено удачна. Поне за мен. И изводът, който мога да направя е: Ако имате Samsung S500 и нямате нужда от по-сериозна фототехника, а само от апарат за ежедневни нужди, недейте да го подменяте. Той все още прави по-добри снимки от някои нови модели.

P.S. Ако някой се е сдобил с L210 и е успял да изкопчи от него невероятни резултати, нека сподели начина за това. 😉

Read Full Post »

Може би сте разбрали от една моя предишна публикация, че се сдобих с Asus EEE PC 1000H, който обаче няма CD/DVD устройство. Затова помолих един познат да ми даде за малко своето външно DVD устройство и така си инсталирах Windows XP. След това обаче се зачудих какво ще правя, ако поради някаква причини Windows-a се омаже. Пак ли ще се моля на хората да ми услужват с външно CD?!

Тази перспектива не ми допадна, затова реших, че на чисто новия ми Windows XP с инсталирани драйвери и нищо друго мога да направя image на дял С: чрез някоя от програмите Norton Ghost или Acronis True Image. Тези две програми ги има в софтуерния CD пакет Hiren’s BootCD, който обаче е само във версия за CD. Съществува възможност обаче да се инсталира на и USB флашка, която е описана на английски на официалния сайт. Аз ползвах именно официалното ръководство, но по-долу съм превел и допълнил информацията за тези потребители, които не се чувстват комфортно с английския език и компютрите. Ръководството гарантирано работи с Windows XP (за други версии не мога да кажа).

1. За начало трябва да си изтеглите пакета Hiren’s BootCD. Например можете да го дръпнете оттук. Разархивирайте архива. Вътре трябва да се съдържа един голям .iso файл с примерно наименование HirensBootCD.iso. Този файл ще ни е нужен по-нататък.

2. Дръпнете си програмката extract-boot-files.zip. Чрез тази програма се извличат бутващите файлове от даден iso файл. Разархивирайте файла extract-boot-files.zip в папката C:\Download.

3. Копирайте файла HirensBootCD.iso в папката C:\Download\BootUSB.

4. От папката C:\Download\BootUSB стартирайте файла  Get_Boot_Files.cmd. В резултат на това ще се създаде автоматично една папка C:\USB, в която се намират всички необходими бутващи файлове за Вашата флашка.

5.  Сега трябва да си дръпнете една програма, чрез която ще форматирате своята флашка. Тя се казва USB Disk Storage Format. Разархивирайте я и стартирайте файлчето usb_format.exe. Трябва да ви се стартира следния прозорец:

format-usb

6. Направете важните нещата, отбелязани със зелени кръгчета, точно както са показани на горната снимка! Посочете от бутона Browse, да се използват DOS-овските системни файлове, намиращи се в папката C:\USB.  Натиснете бутона Start и изчакайте да се форматира флашката. Може да отнеме 1-2 минутки.

7. Следващото нещо, което трябва да направите, е да копирате всички файлове от папката C:\USB в главната директория на Вашата флашка, т.е. ако флашката Ви е  с буква H:, направо ги paste-вате в  H:  без да създавате никакви папки.

Важно: При копирането ще Ви излиза съобщение с въпрос дали да презапишете  файловете. Отговаряйте с YES, но когато Ви попита дали да презапише файла IO.SYS, отговорете с NO.

Според официалното ръководство трябва да изтриете файла JO.SYS (не IO.SYS) от USB флашката. Аз обаче на моята не намерих такъв файл, но все пак, ако вие го намерите, изтрийте го.

8.  Следващата стъпка се състои в това да копирате програмните файлове от Hiren’s BootCD. За целта трябва да запишете своя HirensBootCD.iso на CD или да го mount-нете като виртуално CD чрез някоя програма (например Daemon Tools,  PowerISO или някоя друго според Вашето предпочитание). След като сте го направили, отворете новоизпечения диск или вуртуалното устройство и копирайте папката BootCD и я paste-нете на USB флашката.

Инфо: Възможно е при копирането на папката BootCD на флашката антивирусната Ви програма да „изреве“ (моя NOD32 го направи). Това се дължи на факта, че в Hiren’s BootCD има антивирусни и други средства на защита на компютъра, а някои антивирусни ги засичат като опасност. Затова е желателно непосредствено преди копирането и пействането да изключите за момент антивирусната и след това пак да я включите.

9. В крайна сметка файловете и папката на флашката ви трябва да изглежда по този начин:

usb-files

Със зелено са отбелязани файловете, които сте копирали от папката C:\USB, а с червено – папката BootCD от диска на Hiren’s BootCD. Ако сте направили всичко както трябва, в такъв случай Вие вече имате своята бутваща флашка със Hiren’s. 🙂

10. На последната стъпка трябва да направите вашия BIOS да бутва първо от USB устройството. Повечето съвременни дъна поддържат функцията USB boot. Трябва да рестартирате компютъра си и още в самото начало да почнете да натискате бутона F2 (за Asus EEE PC 1000H), DEL или някой друг. Ще го разберете, ако следите какво Ви се изписва на монитора при зареждането на BIOS-a още в самото начало. Следващите редове са конкретно за Asus 1000H, но са подобни за другите компютри. Вкарайте флашката във Вашето Асусче. Стартирайте лаптопчето и влезте в BIOS (чрез бутона F2) и отидете в менюто Boot. Оттам влезте в Hard Disk Drives и задайте като  1st Drive да бъде USB:. Върнете се в менюто Boot и влезте в Boot Device Priority. За 1st Boot Device изберета USB:. Вече може да излезете от BIOS-a, като съхраните промените. Това става от менюто Exit, избирате Exit & Save Changes и след това OK. Вече трябва трябва да имате Hiren’s BootCD от USB флашка! Честито! 🙂

Да Ви отбележа една подробност. Забележете, че когато свършите своята работа със флашката и я изкарате от лаптопчето, рестартирате го, като Ви се зареди операционната система, и пак пробвате да бутнете от флашката Hiren’s, ще забележите, че няма да успеете. Ще тръгва автоматично да ви се зарежда операционната система. Това е защото махайки един път флашката от Асусчето, BIOS-a „вижда“, че няма USB устройство и бутва от хард диска. В такъв случай просто пак ще трябва да влезете в BIOS-а и да повторите указанията от точка 10. Става буквално за минутка 🙂

P.S. Забравих да кажа какво да правите, когато излезе нова версия на Hiren’s. Тъпо би било да правите цялата процедура отново. Затова просто като излезе новата версия повторете стъпка №8, при която се копира папката BootCD на флашката от диска или виртуалното CD с новата версия на Hiren’s.

Read Full Post »

Older Posts »