Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Свободно време и туризъм’ Category

С приятели направихме 4-дневна екскурзия из Гърция, като пътуването беше единствено на газ. По-долу съм изброил доста неща, които ми направиха впечатление по време на пътуването с давност октомври 2012 г.:

  • цената на LPG варираше на различните места между 0,849-0,899 евро/литър. Най-ниската цена, която видях, беше бензиностанция Еко в Катерини, на 100-ина метра от магазин Лидл на излизане от Катерини;
  • от Свиленград до Солун газстанция на магистралата не видях. Всичките, които ми показваше GPS-а, бяха на няколкостотин метра настрани от магистралата. Не е проблем да заредите и пак да се качите на магистралата. Из цяла Гърция, явно заради кризата, има вече много газстанции, които дори не са отбелязани в POI-та за LPG.
  • относно качеството на газта не успях да направя някаква съществена разлика в разхода на колата, както някои други описват по разни форуми;
  • не тръгвайте из Гърция без GPS с актулни карти, спийдкамери и POI на газстанциите;
  • информацията от спийд камерите на GPS-а бяха повече от коректни, за 4 дни пътуване никъде не са ме снимали камери, без девойката да ме предупреди, че ще престои камера;
  • само 2-3 пъти видях патрулна кола отстрани на пътя и то в райони, близо до границата;
  • на GPS-а имах мапчейджър с три карти – Томтом, Навтек и Епсилон. Най-добра за моите маршрути беше тази на Навтек. Това, което ми направи впечатление, е че тя има актуална информация за това кои отсечки на магистралите са платени и кои не. В резултат поспестих някоя и друга магистрална такса. Пример: планиран маршрут Катерини-Вергина с магистрали и еднократни такси разстоянието по магистрали беше нещо от сорта на 40 км с 1 платен пункт. При създаване на алтернативен маршрут с магистрали и без еднократни такси разстоянието по магистрали стана нещо от сорта на 35 км и без да се плаща, а сумарния маршрут като разстояние почти не се промени. Извод: Гледайте и си анализирайте кое ще ви е по-удобно, по-бързо и по-евтино. За сведение: всяка такса на магистралата беше в размер на 2,40 евро, а има и такива които са безплатни (бариерите си стоят, но са вдигнати и минаваш безпрепятствено – пример от Солун в посока Атина, вторият пункт е безплатен и това Навтек го знаеше, за разлика от другите карти);
  • понеже съм бургазлия и помня безумните кръгови кръстовища, последното не ме изненада в Гърция, но някои колеги може да си изпатят. Противно на общоприетата практика, този, който е в кръговото да има предимство, в Гърция щом няма знак да указва кой е с предимство, значи дясностоящият минава пръв, т.е. това е навлизащата кола в кръговото. Внимавайте, за да няма близки срещи!;
  • качеството на магистралите е супер, няма дупки, няма люлеене и пр. Главните пътища (немагистралните) също са ОК, имат и банкет за аварийно спиране, което се използва масово, когато някой отзад напира да изпревари. Междуселските пътища обаче са си баш като нашите – дупки, изяден асфалт, неравности…;
  • обратен завой в Гърция не правете. Масово има знаци за забранен обратен завой;
  • „Спазвайте ограниченията на скоростта в Гърция“. Това ще прочетете масово по разните форуми. Това ви препоръчвам и аз, въпреки, че ще се натъкнете и на абсурдни ограничения като 30 км/ч в населено място. Гърците го пренебрегват, отначало аз го спазвах, но след като отнесох доста псувни, заради колоната, която се образуваше след мен, почнах в населените места да си карам по норматив с 50 км/ч.
  • Вземете си зелена карта, въпреки че въпросът е спорен. Никой на границата или полицай във вътрешността не ви проверява за зелена карта, но застрахователите и патили казват, че ако ви се случи ПТП, тогава започва ходенето по мъките. Затова аз се застраховах със зелената карта;
  • Като споменах границата, се сетих, че никой не ми погледна талона на колата. Можех спокойно да мина границата (и в двете посоки) с краден автомобил. Не мога да си го обясня защо е така.

Това е, което се сещам за особеностите в Гърция. Леко и безаварийно пътуване!

Read Full Post »

„Железният светилник“ за много от нас е архаична неактуална история, от която няма какво да научим.

Снощи обаче бях на постановката на реж. Асен Шопов на Театър „Българска армия“.

Препоръчвам я горещо! В началото действието се развива изключително бързо. Режисьорът се е постарал да вкара публиката по-бързо в обстановката, за да може да „забави“ действието накрая с развръзката на Божана и пр. Няма да навлизам в детайли заради тези, които не знаят какво се случва.

Отидете да я гледате. Няма да съжалявате.

Read Full Post »

Какво ги е прихванало напоследък хората?! Много от познатите ми са започнали да гледат турски сапунени сериали. Особено един от тях – „Перла“, може би той е черешката на сладоледа. Защо обаче се случва така? Уж, само пенсионерите гледаха латино сапунките, а сега хора на средна възраст бързо крачат към дома, за да не изтърват поредната серия на мелодрамката? Вкъщи „тъщата“ също не изпуска серия от Перлата – прибира се от работа, завърти манжата и в 8 часа засяда на дивана пред телевизора. Това, че другите искат да гледат нещо друго, няма значение, трябва да се гледа „Перла“!

Върхът беше мой колега, който ми се оплака, че всички у дома му гледали този сериал – майка му и приятелката му… И кой още? – баща му! Горкият, вместо с баща си да седнат и да изгледат някой мач с биричка в ръка, родителите му и приятелката му зяпали с отворена уста турския филм…

Read Full Post »

Ето че ми остана малко свободно време и седнах да напиша кратко ръководство как се стига до Веселата скала, намираща се между Аркутино и моста на река Ропотамо преди Приморско.

Първо да ви кажа какво представлява Веселата скала. Това е местносто до река Ропотамо, от която се открива живописна гледка към реката и Странжа. Мястото е изключително красиво, с невероятна панорама, на която може да се любувате удобно от направената за целта беседка. Ето едно клипче, илюстриращо думите ми. 🙂

Достигането до Веселата скала не е никак трудно. Качвате се на колата и тръгвате към Аркутино, където оставяте своето МПС и оттам почва кратък пешеходен маршрут. Ето приблизително къде може да паркирате след аркутино по главния път Созопол-Приморско:

N 42.32206°
E 27.73019°

Оттук ще ви се наложи да вървите известно време край шосето в посока р. Ропотамо и Приморско. Лично за мен това е най-трудната част от иначе краткия маршрут, тъй като лятото пътят е особено натоварен и опасен! Затова вървете възможно най-встрани от шосето в колона по един и носете светли дрехи! Ще стигнете до първия остър десен завой на реката, който е отбелязан с червено-бели отражателни табели. Непосредствено преди него вдяно от пътя има малка табелка. Ето как изглежда ситуацията на снимка:

Veselata_Skala_1

Вдясно е табелата, окачена на едно дърво, а вляво се виждат обозначителните табели на мантинелата на острия завой преди Ропотамо. GPS координатите на мястото са:

N 42.31889°
E 2773167°

Ако прочетете какво ви казва табелата, ще разберете, че оттук до Веселата скала ще трябва да направите „огромно“ усилие и да изминете още 120 метра. 🙂

Veselata_Skala_2

Пътечката е добре поддържана – има стъпала, парапет, дори една пейка, ако на някой тези 120 метра му се сторят трудни и трябва да си почине по средата на пътя 😉 Така ще стигнете до беседката:

Veselata_Skala_3

Ето и самите координати на крайната ви цел:

N 42.31822°
E 27.73138°

От това чудно местенце ще може да се полюбувате на странджанските гори, Ропотамо и да се покатерите по големите обли камъни. Панорамата е впечатляваща.

Veselata_Skala_4

Единственото, което ще смущава престоя ви, е шума от преминаващите долу коли. Но това е цената на кратката пешеходна разходка – твърде малко се отдалечавате от цивилизацията.

Veselata_Skala_5

Любувайте се на природата и не я замърсявайте! Оставете я така, както иската да я заварите, когато се върнете следващата седмица, месец или година.

P.S. По някое време, докато бяхме на беседката, на отсрещния баир, отвъд реката, точно срещу беседката, на най високата му част, където са скалите, се появи една групичка хора.

Veselata_Skala_6

Стана ми интересно как тези хора са достигнали до там. Предполагам, че са тръгнали от моста на Ропотамо и са вървели покрай реката, по течението й, като се минали покрай Лъвската глава. Дали има някаква пътека? Моля някой, ако знае, да сподели.

Read Full Post »

Ето че дойде сезонът на отпуските и човек почва да се замисля къде и кога ще ходи. А заедно с тези въпроси изниква и финансовия. А от известно време се замислям за възможностите да отида до Вроцлав (Полша), където момчетата на Пини Гершон ще играят своите мачове на Евробаскет 2009. Естествено порових из Интернет за самолетни билети и въобще за варианти за посещение на този най-голям европейски баскетболен форум. Но, разбира се, най-добрия вариант си остава организираното посещение. Поразтърсих се и за такава информация, но такава няма.

Във форума на БФБ Stack_Overflow е питал за такова пътуване още на 19-ти април 2009, но никой не му е отговорил. В интервю Георги Глушков казва, че „имаме доста запитвания да предоставим билети или възможности за пакети за пътуване.“ И толкоз. 😦

Затова се хванах и написах едно мейлче на Българска федерация по баскетбол:

Здравейте,

Интересувам се ще има ли организирано пътуване за мачовете на мъжкия национален отбор по баскетбол за Евро 2009 в Полша.

Моля да дадете информация по въпроса възможно най-скоро, тъй като ако не възнамерявате да организирате такова пътуване, феновете, желаещи да присъстват на българските мачове, ще трябва сами да направят своята организация. А в сайта Eventim.pl билетите за мача на откриването Полша-България са връшили. С едно евентуално Ваше забавяне рискуваме националният ни отбор да остане без подкрепа и в другите два мача с Турция и Литва.

Благодаря Ви за разбирането!

Поздрави и успехи.

Да видим какво ще ми отговорят и дали въобще ще отговорят. Преди време им бях писал за нещо (губи ми се в момента за какво точно), но така и не дочаках отговор.

А както има време, така и няма. Като нищо след някой друг ден билетите за мачовете с Литва и Турция може да свършат, като знам на каква почит се радва баскетболът в тези страни, това въобще няма да ме изненада. Ако трябва да си организирам самостоятелно пътуване сега е времето да се купят билети за някоя нискотарифна компания, защото 3 месеца по-рано цените са още ниски. Или пък да търся чартър.

Ако пък от БФБ решат да направят организирано пътуване за феновете, те може би ще разполагат с билети за мача на откриването Полша-България. Организаторите на шампионата би трябвало да са предоставили известно количество билети на родната федерация и да успеем да игледаме и трите срещи на живо.

Мисля си, че е редно до края на юни да излязат с официално становище – ДА или НЕ на организираното посещение на Евробаскет 2009. Хайде, засега чакаме…

P.S. Току-що получих потвърждение, че писмото ми е прочетено.

Read Full Post »

Прибрах се от концерта. Размазан. Зареден с емоции. И доволен от чутото и видяното.

Концертът беше обявен с начален час 20,00 и както си е по неписаните закони, той не беше спазен. Още от 7,30 пред Зимния дворец на спорта в Студентски град беше пълно с фенове. Още товага ми стана едно такова странно, носталгично, защото това не бяха тинейджъри, дошли да видят своята любима група (макар че имаше и малко на брой непълнолетни). Основната група желаещи да влязат в залата бяха хора попрехвърлили 20-те, че дори и 30-те. Това бяха хора, дошли да си припомнят своето тинейджърство, да видят своите любимци от преди 10 години.

Влязох в залата малко след 8 ч. Вляво от входа имаше импровизиран магазин за сувенири (основно тениски). Доста от фенове си купуваха от светло бежовите тениски на Хиподил с лика на членовете на бандата (от втория албум „Некъф ужас, некъф ат“). Аз не си купих от нея, защото вече се бях издокарал с тениската им с обложката на албума „С гол в ръката…“ Искаше ми се да си купя тениска на Контрол, но нямаха такива. Както и на Ревю.

При влизането в залата вляво на пода на ледената пързалка беше пивопродавницата. Бири, водки, коли, води, енергийни напитки – имаше всичко, с което да подгрее за концерта. Някои лица от публиката така подгряха, че изгоряха преди концерта. Лягаха по седалките на двете трибуни или пък просто по средата на пързалката. И така до края на концерта.

Организацията на концерта беше на ниво. Освен че влизането беше лесно, имаше алкохол, магазин за артикули… Светльо Витков се беше погрижил да няма друг обичаен проблем на концерти – тоалетните. Имаше може би 30-тина екотоалетни и сравнително бързо човек можеше да си свърши работата в тях. 🙂 Звукът обаче не мога да кажа, че беше отличен. По шестобалната скала аз му давам 5, защото вокалите не се чуваха достатъчно ясно и барабаните не бяха отчетливи. Поне това е моето субективно усещане без да имам претенциите да съм специалист по озвучаване. Дано след някой друг месец като излезе на DVD записът на концерта, звукът в него да бъде обработен по-добре, така че вкъщи да му се любувам по-качествено

Сега за самите групи. С обичайното закъснение, Ревю излязоха на сцената пред очакващата публика. Разбира се, Васко Гюров и Милена бяха в неизгодна позиция – пееха първи пред неподгрята публика и трябваше сами да вдигнат градуса на емоцията. Милена го умее това. Почнаха с нещо като интро, пеейки „добър вечер“, забиха култови за времето си парчета, изпяха и няколко нови. Изпяха и любимата ми „Ралица“. Въобще изкефих им се. Васко отново си беше онзи мрачен тип, който свири на баса вглъбен. А Милена запълваше паузите между песните. В една от тях Ревю ни напомниха за покойния Димитър Воев, чийто рожден ден беше предния ден – Милена хвана в ръце един букет цветя, а на двата екрана показаха снимка на Митко.

Време беше за Контрол. Както бях казал, досега все се разминавах с концерт на Контрол и Кольо Гилъна, затова очакването ми беше особено голямо. Тишината от паузата между групите беше изгонена буквално за секунди. Отдясно изкочиха „контрольорите“, хванаха инструментите и почнаха да забиват яко и бързо, а Гилъна се появи за първите си думи. Леле, каква трансформация – от спокойно множество публиката изведнъж се превърна в скачаща и лудуваща тълпа! Скачане, викане, танцуване, ръце! Контрол ме разбиха, оставиха ме без дъх – 40-50 минути бях в пънкарския рай. 🙂 Гилъна видимо се кефеше на публиката и се заиграваше с нея с удоволствие. Дори след едно поемане от публиката на една от песните още от самото й начало заедно с куплета, Кольо се изкефи и пусна в микрофона „Ебати публиката!“… Всичко хубаво има своя край и Контрол трябваше да слязат от сцената.

Хиподил излязоха след доста по-голяма почивка, отколкото Контрол. Донякъде разбираемо, тъй като те трябваше да подготвят и брас-секцията си. Феновете горещо посрещнаха старите си познайници Пешо, Венци, Лъчо и Светльо. Ех, как забиха стари си парчета! Сякаш цяла вечност не бях чувал на живо „Жената“, „Бира с водка“, „Облаци“… Свириха, бесняхме, свириха, дивяхме, свириха, скачахме, свириха, полудявахме… Тяхната сесия продължи най-дълго от всички групи и определено си бяха хедлайнерите на вечерта. Имаше естествено „Скакалец“ и „Бате Гойко“. Имаше и задължителния бис. В един момент явно свършиха плейлистата и напуснаха сцената, служителите пуснаха осветлението на залата и някои от феновете почнаха да излизат, усещайки края на вечерта. Но явно на Пешо, Лъчо и Венци им е липсвала концертната тръпка, защото Хиподилите се върнаха на сцената. Без брас-секцията, с включено осветление в двореца, без прожектори и продължиха да забиват. Емоция от все сърце. Те бяха непренудени и радващи се на музиката и публиката. И хората им се кефеха…

Така завърши концертът. На излизане нямаше особени проблеми с вратите. За 5 минути излязохме и тръгнахме към колата. Тук вече беше по-трудно и неприятно, тъй като Студентски град петък вечер е особено оживено място с леко неадекватни минувачи, а след концерта в района на Зимния дворец беше бъкано с такива. Хора, пресичащи улицата по-възможно най-дългия диагонал, хора седнали на тротоара и подпрели се на паркирани коли и шофьорите бяха принудени да ги заобикалят едва-едва на сантиметри. А като добавим и лъскавите черни МПС-та с „примерни“ шофьори, придвижването беше с мравешка скорост.

Read Full Post »

Наскоро разбрах, че нискотарифната самолетна компания Ryanair е пуснала в действие стратегията си да събира такса за ползването на тоалетните в самолетите й. Всеки пътник, който иска да посети заветните две нули трябва да се бръкне и да плати.

Уважавам бизнес модела на нискотарифните компании, дори няколко пъти съм ги ползвал и съм бил много доволен и от качеството, и от цената. Но идеята да се плаща за тоалетна ми се струва твърде крайна. Утре може да събират такса и за сън в самолета. „Ако искате да поспите в самолета, моля заплатете съответната такса на стюардесата. 1 час сън = 1 евро, 2 часа сън = 2 евро…“ И ако пасажерът просрочи съня си, стюардесата се приближава тихомълком до нарушителя, въоръжена с мегафон. Насочва го към ухото на нищо неподозиращия престъпник и казва: „Моля доплатете!“ 😛

Read Full Post »

Older Posts »