Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Общество’ Category

Журналисти тръбят и анализират как стандартите на Мирослав Найденов не вършат работа. Те само вдигали цените на стоките. Потребителите се отдръпнали от стандартите, не желаели да дават пари за качество и прочие…

Колеги потребители и вие журналисти, не бъркайте думичките „стандарт“ и „контрол“!

Стандартът е пожелателен. Всеки производител сам за себе си решава дали иска да произвежда по някой стандарт „Вмирисани чорапи“.

След това идва контролът от държавата – дали в киселото млято се влага само прясно краве мляко или палмови мазнини и сухо мляко. Нещо, в което се влага палмова мазнина, сухо мляко и картофено нишесте не може да се нарича „кисело мляко“.  И в допълнение се контролират производителите, които са решили да произвеждат по стандарта „Вмирисани чорапи“, дали спазват рецептата едно към едно.

Извод към Миро и цялата плеяда поръчкови и некомпетентни журналисти:

Не може да искате от нас (потребителите) да купуваме стандартизирани стоки след като държавата не контролира прозводителите как произвеждат.

Баста!

Advertisements

Read Full Post »

Доста време не съм писал тук. По различни причини все не ми оставаше достатъчно време или не намирах за какво точно да напиша и споделя. Едно нещо обаче тези дни ме провокира да си размърдам пръстите на ръцете – падането на Берлинската стена и по-точно кой какви спомени има от онзи живот. Животът преди голямата промяна.

От моите тогава 9 години жизнен опит, си спомням твърде малко, но в съзнанието ми са се запечатали няколко абрурда, които детската ми глава не можеше да разбере.

  • Защо е разледелен един народ? Знаех че има две „Германии“ – ГДР и ФРГ. Хората еднакви, езикът еднакъв, но държавите различни. Не разбирах на кой му е хрумнала тази „гениална“ идея да раздели не само един народ, но и цял Берлин;
  • Веднъж с приятели от махалата си разказвахме вицове. Едно приятелче разказа виц за другаря Тодор Живков. Дори си спомням бегло за какво се отнасяше – беше за папагала на Тато, повтарящ неговите глупости. Всички много се смяхме. Толкова много, че като се прибрах вкъщи го разказах на майка ми и баща ми. Учудването ми обаче беше голямо, когато приключи вица, защото родителите ми стояха сериозни. Вместо да се засмеят, баща ми каза притеснено, че „не е хубаво да се разказват такива вицове“. Не можех да разбера какво лошо има в това човек да се посмее, с какво би навредил;
  • Делнична сутрин. Тъкмо съм станал от леглото към 8 часа и майка ми ми дава стотинки в ръката и ми заръчва да отивам бързо към хлебарницата, за да купя хляб и мляко, „че ще свърши“. Ако не отидех навреме, всичко в онази хлебарница/млекарница щеше да бъде изкупено. Спомням си как топлия хляб (още пара излизаше от него) се разграбвахе от опашката хора. Спомням си и онази тягостна обстановка, когато млякото и хляба вече бяха разпродадени и продавачката се чудеше какво да прави през останалото време, защото единствения наличен продукт на щандовете беше… сухар;
  • Родителите ми спеспяваха пари за кола. Искаха да имат кола, но за целта трябваше да се записват в някакви списъци и „да чакат ред“. Не можехме да имаме кола, ако не чакаме ред. И понеже чакането за Вартбург беше по-малко отколкото за Лада и Москвич, баща ми избра да се реди имено за тази немска гордост. Чудех се щом като нещо се търси, защо просто не увеличат производството, така че всички желаещи да могат да си купят съответния продукт;
  • В същото време обаче имаше т.нар. „свободни магазини“ и „Кореком“. В свободния магазин, който винаги беше много по-добре зареден от магазините за простолюдието, можеше да се намерят рядко срещани стоки. Никога не бях влизал вътре, само гледах през витрините като малчуган. Бях чувал от баба ми, че вътре продавали толкова обичаната от мен шунка. Същата тази шунка не можеше да се намери в обикновените магазини, защото в редките случаи, когато заредяха от нея, тя се разграбваше от хората или пък управителя я раздаваше на свои хора на задния вход.  Кореком-а беше нещо малко по-различно. Човек, ако притежаваше долари, можеше да си купи западняшки стоки, които иначе ги нямаше по магазините. Телевизор Sony, касетофон Panasonic, видео JVC и други подобни стоки не можеха да бъдат в домовете на редовите трудови хора. За да ги имат, трябваше да купят „на черно“ долари от познати и приятели (естествено, на курс по-висок от официалния). И всичко това, за да влязат технологиите в дома им;
  • Тъкмо бях завършил първи клас и се разболях от бронхопневмония. Минах един курс на лечение с омразните за всяко дете инжекции. Обаче при едно такова заболяване трябва да се прави и последваща профилактика. Затова майка ми взе карта за санаториума в Малко Търново, където този род заболявания се повлиявали добре от чистия планински въздух. Бях доста учуден, че не можеше всеки гражданин да посети защо в тази част на България. Изисквал се „отворен лист“, за да се отиде в някой от пограничните райони;
  • Нашето семейство беше от щастливците, които може да нямаха соц. автомобил, но си имахме домашен телефон. А имаше крайни квартали на града, където чакаха да им „прокарат“ телефон от години. И не се знаеше дали някога щяха да заимат такъв. Хората пишеха молби, обяснения, жалби, само и само да заимат вкъщи онази ретро джаджа с шайбата. Чудех се какво щяха да правят тези хора, ако се наложи по спешност да извикат пожарната, бърза помощ или тогавашната милиция. Бяха като изолирани от света. в тази връзкаПриятелката ми ми беше казала за две нейни приятелки-близначки, които се преместили да живеят в апартамент, в който нямало телефон. И как мислите си общували? – пишели си писма. И това в рамките на един град.

Ето такива работи си спомням за онова време преди падането на Стената. Бегли, неясни, абсурдни, неразбираеми. И все неща, които е по-добре никога да не се връщат.

Read Full Post »

Какво ги е прихванало напоследък хората?! Много от познатите ми са започнали да гледат турски сапунени сериали. Особено един от тях – „Перла“, може би той е черешката на сладоледа. Защо обаче се случва така? Уж, само пенсионерите гледаха латино сапунките, а сега хора на средна възраст бързо крачат към дома, за да не изтърват поредната серия на мелодрамката? Вкъщи „тъщата“ също не изпуска серия от Перлата – прибира се от работа, завърти манжата и в 8 часа засяда на дивана пред телевизора. Това, че другите искат да гледат нещо друго, няма значение, трябва да се гледа „Перла“!

Върхът беше мой колега, който ми се оплака, че всички у дома му гледали този сериал – майка му и приятелката му… И кой още? – баща му! Горкият, вместо с баща си да седнат и да изгледат някой мач с биричка в ръка, родителите му и приятелката му зяпали с отворена уста турския филм…

Read Full Post »

ПП „Зелените“ са направили клип. Ако обичате природата на България, тази неделя не ходете за гъби, а отидете до урната да пуснете своя вот.

Източник: http://zelenite.bg/Blogs/100/81/100.html

Read Full Post »

От няколко месеца в Бургас работят 2 хипермаркета – Карфур и Кауфланд. В острата борба за клиенти, единият магазин очевидно работи нелоялно спрямо другия. Какво имам предвид?

Във вторник (19.05.2009) получих в пощенската си кутия рекламна брошура на Carrefour, а на следващия ден, сряда, получавам такава от Kaufland. И двете брошури са за един и същ период от време – от 21 до 24.05.2009 г. По-долу съм изброил артикулите от брошурите, като първата цена е тази на Карфур, а втората – на Кауфланд:

  • Ориз (начупен, 1 кг) – 0,49 лв.; 0,45 лв.;
  • Свински котлет (охладен, 1 кг) – 6,99 лв.; 6,95 лв.;
  • Диня (1 кг) – 0,99 лв.; 0,89 лв.;
  • Кашкавал (от краве мляко, 1 кг) – 5,99 лв.; 5,90 лв.;
  • Шоколад (100 гр) –  0,99 лв.; 0,85 лв.;
  • Краве сирене (1 кг) – 3,69 лв.; 3,59 лв.;
  • Домати (1 кг) – 1,59 лв.; 1,49 лв.;
  • Енергийна напитка (250 мл) – 0,85 лв.; 079 лв.;
  • Омекотител (1 л) – 0,99 лв.; 0,98 лв.;
  • Шампоан (1 л) – 0,99 лв.; 0,95 лв.;
  • Сгъваем стол за къмпинг – 7,99 лв.; 7,95 лв.;
  • Уиски (0,7 л) – марка Stewarts 9,99 лв.; Guard House 8,99 лв.

Предложенията и на двата магазина продължават, като малко се различават. Например прах за пране Essex 2 броя (всеки по 1,5 кг) в Карфур са на цена 3,99 лв., докато в Кауфланд 1 брой от същия прах е за 1,89 лв.

Такива ми ти неща, скъпи бургазлии. Хубаво е, че има конкуренция. Това сваля цените за нас, потребителите. Но ръководството на единия от двата хипермаркета трябва да се замисли по въпроса за изтичането на информация. Не е нормално в рамките на ден-два конкурентът ти да извади брошура със същите стоки с няколко стотинки по-евтини. Някой някъде снася информация…

Но и ръководството на „шпионина“ трябва да се замисли – така ли смятат да я карат в бъдеще. Все да бъдат в сянката на своя конкурент и каквото той направи, те да правят същото. И да се рекламират, че при нас „е винаги по-евтино“. Ами качеството, разнообразието, доброто обслужване, почтеността… Те къде остават? Не се ли стремите към тях?

Аз обаче съм почтен човек. С приятелката смятахме утре (четвъртък) да пазарим в Карфур. И двата магазина са еднакво отдалечени от вкъщи. Затова ще си следваме плановете и ще отидем там. Ще направим покупки за цяла седмица. Кой знае какво от промоционалните стоки няма да купуваме – разликата в касовите бележки от тях биха били стотинки. Така че ние сме в Карфур, а Кауфланд да мислят какво пак да изкопират.

Read Full Post »

Наскоро разбрах, че нискотарифната самолетна компания Ryanair е пуснала в действие стратегията си да събира такса за ползването на тоалетните в самолетите й. Всеки пътник, който иска да посети заветните две нули трябва да се бръкне и да плати.

Уважавам бизнес модела на нискотарифните компании, дори няколко пъти съм ги ползвал и съм бил много доволен и от качеството, и от цената. Но идеята да се плаща за тоалетна ми се струва твърде крайна. Утре може да събират такса и за сън в самолета. „Ако искате да поспите в самолета, моля заплатете съответната такса на стюардесата. 1 час сън = 1 евро, 2 часа сън = 2 евро…“ И ако пасажерът просрочи съня си, стюардесата се приближава тихомълком до нарушителя, въоръжена с мегафон. Насочва го към ухото на нищо неподозиращия престъпник и казва: „Моля доплатете!“ 😛

Read Full Post »

Почина писателят, чиито книги „Балада за Георг Хених“, „Германия – мръсна приказка“ и „Ций Кук“ ми повлияха по време на тинейджърството ми.

Викторе, благодаря ти, че ги написа! Ще живееш в сърцата ни!

Дълбок поклон!

Read Full Post »

Older Posts »