Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for април, 2010

Черноморец (Бургас) – Балкан (Ботевград) 68-95
31.03.2010 г.

Снощи отидох отново на баскетол да гледам Черноморец-Балкан. Случи се тежка и неприятна загуба с 68-95 точки.

Загубата си е загуба, случват се такива неща, но лошото е начинът, по който паднахме. След бягството на Брус Браун треньорът Дечо Коешинов не остана с кой знае какви опции в нападение и затова залага на по-агресивна защита. През голяма част от срещата бургазлии правеха преса на цялото или половината игрище. Целта беше да се накара противникът да прави грешни пасове и да прибързва в нападение със стрелбите. Уви, Балкан не е случаен отбор и пресата имаше епизодичен успех.

Дуейн Мортън и Асен Саралийски бяха хората, които се опитваха да спрат центровете на ботевградчани. Опасявах се, че Наско Радев ще ни напълни кошницата, но той все пак беше ограничен в изявите си от ветерана Мортън и с взаимопомощ от страна на съотборниците му. За сметка на това гостите имаха много открити стрелби от тройката, като не пропускаха възможност да стрелят и в 45% от случаите имаха успех.

В нападение с ограничени възможности указанията бяха да се търси контраатака във всеки възможен случай, да се играе максимално бързо. Така дори на два пъти имаше успешни контраатаки след вкаран кош на Балкан, което пък говори и за недобро преминаване на гостите от нападение във фаза защита. При постепенното нападение очаквано играта се въртеше около Мартин Дурчев. Дуейн Мортън се опитване по силите си да действа под чуждия кош. Той всъщност е играчът, който е вкарал най-много точки след Дурчев – 10. Американецът на този етап се оказва стълб в отбора. Ако и него загубим, конкурентноспособността ни пада драстично. Христо Захариев също се мъчеше да бъде активен в нападение, но много от стреблите му бяха натегнати или вдървени. Мисля си, че от Ицо ще стане играч, но за целта не бива треньорът Коешинов да го държи прекалено дълго на терена. След като направи някоя грешка или глупост, следва да излезе за малко, да поседне на пейката и да помисли къде и защо е сбъркал. Иначе става така, че му се гласува някакво безгранично доверие. Най-лошото на този етап, е че отборът няма истински лидер, който да го вдъхновява. Играта е без емоция, сякаш баскетболистите усещат, че са обречени да загубят. Дори шансовете за победа да клонят към нула, винаги има за какво да се играе. В това отношение Брус беше катализатор на отбора. Като направеше някоя забивка или чадър, всички от отбора скачаха на крака и се надъхваха. Сега е апатия…

Все пак, за да не звуча толкова минорно, има и добра новина. Това е завръщането на Димитър Рошманов. Дълго лекуваше контузия и снощи влезе в игра. Ясно е, че на този етап от него не може да се очакват чудеса и не е във форма. Но догодина евентуално двамата с Пламен Алексиев може да се въртят на плеймейкърския пост. А не както към момента да оставаме често без типичен организатор на играта. Хайде, Митко, чакаме те отново да бъдеш онзи играч, който помним!

Advertisements

Read Full Post »