Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for април, 2009

Наскоро разбрах, че нискотарифната самолетна компания Ryanair е пуснала в действие стратегията си да събира такса за ползването на тоалетните в самолетите й. Всеки пътник, който иска да посети заветните две нули трябва да се бръкне и да плати.

Уважавам бизнес модела на нискотарифните компании, дори няколко пъти съм ги ползвал и съм бил много доволен и от качеството, и от цената. Но идеята да се плаща за тоалетна ми се струва твърде крайна. Утре може да събират такса и за сън в самолета. „Ако искате да поспите в самолета, моля заплатете съответната такса на стюардесата. 1 час сън = 1 евро, 2 часа сън = 2 евро…“ И ако пасажерът просрочи съня си, стюардесата се приближава тихомълком до нарушителя, въоръжена с мегафон. Насочва го към ухото на нищо неподозиращия престъпник и казва: „Моля доплатете!“ 😛

Advertisements

Read Full Post »

Ако сте отседнали в Пампорово или някъде другаде в района на Смолян, не пропускайте да посетите Планетариума и Историческия музей в града. Има какво да видите и научите там.

Историческият музей в Смолян се намира в голяма бетонна сграда и минайки по бул. България, се вижда как се извисява горе на хълма.

Ето координатите на музея:

N 41.5766491 °
E  24.7141733 °

Преди да го посетя бях прочел ето тези две статии за него, от които той ми стана интересен:
Дъжд от Родопски Чанове – Първа част
Дъжд от Родопски Чанове – Втора част

Брошурата на Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ е подробна и много от музеите в България могат да завиждат:

Най-голямата атракция за мен беше 100-те чана, окачени в музея. Екскурзоводката беше така добра да ги залюлее, при което настръхнах. 100 родопски чана, всеки от които с уникален неповторим звук! Направих клипче на тези родопски чанове как пеят. При залюляването им звуците са много и хаотични, но след първоначалния хаос, чановете се успокояват и започват да … пеят един по един с паузи помежду си. Това може да продължи 10-15 минути. Екскурзоводката ни обясни, че някога е било въпрос на престиж собственикът на овцете и козите да притежава повече и по-хубави чанове. А в момента това е най-голямата колекция на „пеещи“ чанове. Дано с това клипче да съм уловил поне половината от тяхното очарование!

От историческия музей бързо се отправихме към Планетариума. Неговите координати са:

N 41.5755679 °
E 24.7071052 °

Трябваше да бъдем там в 15,00 часа, защото тогава започваше беседата (по-точно филмът, който се прожектира). Добре е да звъннете предварително едно телефонче в Планетариума, за да научите точно кога започват прожекциите на български. Тъй като това е обект, посещаван и от чужденци, затова има прожекции и на чужди езици (английски, немски, френски, руски, гръцки, турски). Филмчето, което ни прожектираха се казваше „Кратка история на времето“, очевидно заимствено от Стивън Хокинг. 🙂 И въпреки първоначалния ми интерес, лекцията не ми допадна. Понеже се интересувам от астрономия, а и съм чел въпросната книга „Кратка история на времето“, филмът не ми каза нищо ново. От друга страна в залата имаше очевидно хора, които за първи път се сблъскват с „популярната“ астрономия и нивото за тях беше по-високо от необходимото – в рамките на 45 минути те трябваше да бъдат запознати с черните дупки, гигантските джуджета, отместването на светлината и пр. Прожекционната зала на Планетариума представлява ето това:

Планетариум Смолян

Лично за мен най-интересното щеше да бъде живото наблюдение с телескоп през деня на Слънцето и през нощта на другите обекти. Именно такова наблюдение се прави „на живо“ в планетариума с апаратурата, която притежава. За съжаление, това се прави веднъж седмично и времето ми беше ограничено и не можах да се полюбувам на звездите.

Но някой ден, надявам се, че ще имам възможност да видя отново Смолян и звездите…

Read Full Post »

Почина писателят, чиито книги „Балада за Георг Хених“, „Германия – мръсна приказка“ и „Ций Кук“ ми повлияха по време на тинейджърството ми.

Викторе, благодаря ти, че ги написа! Ще живееш в сърцата ни!

Дълбок поклон!

Read Full Post »

Наскоро си купих фотоапарат Samsung L210. Взех го с много радост и положителни емоции, тъй като беше част от една програма за рециклиране на стари уреди. Много ми се искаше да заменя стария апарат Samsung S500 с нещо по-добро и „по-готино“.

Избирайки фотопарата не съм се ръководил в никакъв случай от броя на мегапикселите. В крайна сметка количеството не прави качество. Така че тези 10 мегапиксела, които идват с въпросния L210 бяха по-скоро бонус при избора ми, отколкото търсена характеристика от моя страна. 7 мегапиксела за личните ми непрофесионални нужди са предостатъчни. Не съм профи или маниак на тема фотография и търсех нещо за ежедневието ми, което с малко настройки да изкара приятни цветове. Аз например вече няколко години, ползвайки S500, нагласям само някои настройки като: светкавицата (без или със светкавица, евентуално „червени очи“), вида на светлината (слънчево, облачно, луминисцентна…). Дори като се замисля повечето потребители на подобни „сапунерки“ дори и това не правят. Нагласят централния бутон на AUTO и оттам вече каквото дойде.

В новия фотопарат търсех онези функции, които в стария липсваха или бяха не добре реализирани. Например оптичната стабилизация на картината при снимане. Исках при леко трепване на ръцете да не се замазва непоправимо снимката. Тази функция определено върши работа, макар да не могат да се очакват чудеса от нея.

Освен това в L210 светлочувствителността достига до ISO 1600, докато при S500 беше едва 400, а това предполагаше да мога да правя по-добри снимки при ниска осветеност.

Видеоклипчетата, които снима новия фотоапарат, са MPEG-4 компресия, а не като стария – в MJPG. Това намалява големината на файловете, но не с пъти, ако някой се надява, а като качеството се запазва добро. И отново както на стария модел, при zoom-ване на клипче, звукът се изключва.

Готина възможност е, че фотоапаратчето има вградена батерия и може да се захранва направо през USB кабела.

Един недостатък на L210 е, че дисплеят на гърба е издаден напред и така лесно може да бъде надраскан, ако го оставите например с дисплея на масата. В това отношение S500 беше по-практичен – дисплеят беше „вкопан“ малко навътре в тялото на фотокамерата.

Купувайки го вечерта, веднага у дома го разопаковах и изпробвах. Направи ми впечатление, че на изкуствена светлина (ел. крушки, луминисцентни лампи) и без светкавица, апаратчето дава сравнително точни цветове. НО… тук идва голямото разочарование за мен – цветовото предаване на открито и слънчево време.

Ето една снимка на тучна зелена поляна, огряна от слънцето, при което на зеления цвят му липсва още малко наситеност:

Самсунг L120

Ако може би ще кажете, че съм претенциозен, но ето какъв зелен цвят изкарва S500:

Самсунг S500

Красиво е, нали? 🙂 Направи ми впечатление, че намалявайки балансът на бялото, цветовете като цяло се оправяха. Но пак не е това, на което бях свикнал.

В крайна сметка, за мое съжаление, покупката се оказа не особено удачна. Поне за мен. И изводът, който мога да направя е: Ако имате Samsung S500 и нямате нужда от по-сериозна фототехника, а само от апарат за ежедневни нужди, недейте да го подменяте. Той все още прави по-добри снимки от някои нови модели.

P.S. Ако някой се е сдобил с L210 и е успял да изкопчи от него невероятни резултати, нека сподели начина за това. 😉

Read Full Post »

Ето, че времето се стопли и отново желанието да обикалям горите се завърна. Този път се запитихме към непозната за мен дестинация – странджанскато село Граничар. Бях прочел наскоро в пресата, че в района на това погранично селце някога е имало изобилие от древни долмени. Сещате ли се за тях? Говоря за оново същото дето стои  в Бургас на ул. Богориди в ляво от сградата на Археологическия музей.

Този долмен е донесен в центъра на Бургас именно от село Граничар. Там все още си стоят някои долмени, устоели на атавистичната и деструктивна човешка мисъл и дейност.

Сложихме в раницата сандвичи и сок за из път и с GPS в ръка тръгнахме. По принцип, ако отворите някоя карта на района ще видите, че има няколко пътя, по които да стигнете до селото. Истината е че хубавият асфалтов път от Бургас до Граничар минава през Средец. На кръстопътя на Тагаревското ханче отбивате наляво в посока с. Голямо Буково и оттам през с. Кирово. Излизайки от Кирово в посока Граничар, пътят около половин-един километър е лош, с изронен асфалт. Но не се отказвайте, след известно време пътят се оправя, ремонтиран е и се разкрива невороятна панорама.

На километър преди селото вдясно от шосето има три изоставени фургона, откъдето тръгва черен път. Тук е мястото, на което трябва да оставите своя автомобил. И нека оттук започне вашата разходка пеш.

Отбивка на с.Граничар за долмена

Координатите на тази точка са следните:
N 42.14051 °
E  027.23749°
Elev: 305 m

По този черен път се върви 15-ина минути спокоен ход. Той минава покрай старите лозя на селото, които днес за жалост са изоставени. По някое време отдясно на пътя ще минете покрай изкуствено залесена иглолистна горичка.

Оглеждайте се по пътя, за да не пропуснете крайната цел – вековното дърво и сгушения под него долмен.  Те ще ви се явят отляво на пътя и изглеждат ето така от вашата позиция:

Долменът със старото дърво

Все пак за разсеяните туристи, ето ги координатите на долмена:
N 42.13305°
E 027.23.035°
Elev: 356 m

Приблежете се към долмена и го разгледайте. Може би ще белележите, че той всъщност не е едни. Вдясно от входа му се намират останките от друг долмен, който, за съжаление, е разрушен. Най-вероятно от човешка глупост.

Долмен до село Граничар

От лявата страна на долмена има голям процеп, пре който човек спокойно може да влезе вътре. Не правете подобно нещо! Може да се натъкнете на нежелана среща със змия! И нещо друго – не се качвайте върху долмена, особено пък няколко човека. Покривната плоча може да се отмести и да се нараните. А и представете си каква загуба е това – никой след вас не би имал възможността да се любува на това древно човешко творение. Вторият долмен вдясно е доказателство – вие не бихте отишли на това място заради втория разрушен долмен, а отивате там заради запазения долмен! Нали?

Долмен до сего Граничар

P.S. Пазете природата чиста. Моля ви не хвърляйте отпадъците си, когато сте на излет. Приберете ги в торбичка и ги изхвърлете, когато се приберете. Защо да замърсявате при положение, че може пак да се върнете на това място и със сигурност няма да ви е приятно да го видите мръсно. Ако ние не пазим чисто, държавата няма да насмогне да изчисти навсякъде, особено пък природата. Бат’ Бойко една София не успя да изчисти, пък камо ли цяла България 😉

Read Full Post »

Вчера отидох до новичкия магазин Carrefour в Mall Plaza в Бургас. И какво се оказа, че освен магазини и заведения, в мола няма нищо друго. Няма боулинг, няма кино, няма дори билярд и електронни игри. Въобще нищо, което би ме привлякло в студените зимни вечери да отида с приятели и да прекараме известно време неседейки в кафенета. И след това по пресата излиза публикация, че бургазлии се интересували само от кръчми и дискотеки. А какво друго да правят? Спорт…

Read Full Post »