Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for май, 2008

Търсейки материали за AutoCAD 2009, попаднах на сайта на фирмата BMG, които са се постарали да качат образователен клип на български за възможносттите на най-новата версия на продукта на Autodesk. Филмчето е с размер 320 MB и продължителност 24 минути. За да дръпнете клипчето, кликнете върху линка с десен бутон на мишката и от контекстното меню изберете командата „Save Target As…“, посочете папка, в която да бъде записан филмът и натиснете бутона Save.

За мен филмчето представляваше интерес. Браво на хората за труда!

Advertisements

Read Full Post »

Село Варвара е малко странжанско село, разположнено на брега на Черно море. Освен нови скучни хотели, то предлага и друг вид туризъм за любителите на природата.

Този път целта ни е една дървена кула (вишка), намираща се на около 1 час път пеш от селото. От тази вишка се разкрива чудесен паноремен изглед към черноморието. Ако сте с кола, паркирайте я в селото. Ние спряхме до новоосветената църква „Св. Варвара“:

Пътят се вие на запад от селото, т.е. грубо казано трябва да тръгнете от главния път, идващ от Бургас надясно. Ето схема на маршрута (червено-черната линия):

Карта на Вишката, Варвара

Излизате на запад от селото, като вървите през обширни полета. Не влизайте в гората по най-близкия коларски път, намиращ се в непосредствена близост до дерето след селото. Той ще ви отведе до параклиса „Св. Богородица“. Трябва да повървите известно време по коларския път, криволичещ край гората. След 15-ина минути коларският път има плавно разклонение наляво, влизащо в гората. Хващате лявата отбивка, за да влезете в гората. Тъй като искате да се покатерите на високото, не се учудвайте, че пътят е леко по нагорнище. С умерен ход с тук-там почивчици след 40-45 минути трябва да ви се открие сред клоните на дърветата покривът на кулата:

Покривът на вишката, Варвара

А ето и самата вишка и панорамата, която се разкрива от нея:

Вишка, Варвара

Панорама от вишката 1, Варвара

Панорама от вишката 2, Варвара

Панорама от вишката 3, Варвара

Ето координатите на вишката, за да я намерите по-лесно:

Elev: 238 метра
N 42.12142 °
E 27.86873 °

Все пак не забравяйте, че това е резерват и отклоняването от утъпканите пътеки и коларски пътища е крайно непрепоръчително. Не само заради опазването на флората и фауната, но и заради вашата безопасност. Така например, когато ние вървяхме към вишката, на горския път се беше разположила една пепелянка. Това, че бяхме на път ни помогна да я видим от сравнително безопасно разстояние и я заобиколихме безпроблемно. Не се знаеше, ако бяхме из пущинака, каква щеше да бъде срещата ни.

Пазете природата, тя е на вас и вашите деца!

Read Full Post »

Толкова години все не се наканих да посетя Истанбул. Разстоянието Бургас-Истанбул е по-малко отколкото пътя до София. Затова пък по ирония на съдбата решихме с приятели да прекараме най-големия християнски празник Великден в мюсюлманска държава. 🙂 Но от друга страна, ако в момента в Истанбул се строят джамии, в миналото е бил център на християнската вяра. Църквата Св. София е била главният християнски храм. Според някои историци ако в миналото османските турци не са превзели града, то в наши дни центърът на християнството щеше да бъде именно Константинопол (старото име на града), а не Рим. И следователно по-мощната църква щеше да бъде православната (ортодоксалната), а не католическата. Разбира се, това са само предположения и никой не може да каже със сигурност как би се завъртяло колелото на историята.

Ние обаче се качихме на автобуса и завъртяхме колелата на автобуса на туристическата фирма 😉 Не забравяйте, че Турция не е член на Европейския съюз и за да я посетите трябва да имате валиден паспорт (онези вишнево червените 😛 ) ,чийто срок на валидност да е поне 6 месеца след напускането на Турция. Каква е логиката на последното, не мога да ви кажа? Самият аз също бях озадачен, защото примерно отивате за 2 дни в Турция, връщате се, а до края на срока на валиднот остават 3 месеца. Е, какво ще стане? Турците ще кажат, че паспорта ви е невалиден ли? Та, нали до неговото изтичане остават още 3 месеца?! А бе, бюрокрация с една дума.

С приятелката ми мислихме как би било по-изгодно да се посети Истанбул – с лична кола, автобус или организирано чрез туроперато. Относно цената на хотелските стаи, когато се мине през туристическа агенция, тя е по-ниска. Ако трябва човек сам да си запазва стая, цената е по-висока. Един трик: ако все пак решите да посещавате Истанбул самостоятелно, ползвайте онлайн резервация от някой американски сайт и цената е по-добра. Не знам причината за това разминаване, но е факт.

Но ако ходите с автомобил, имайте предвид, че това е 15-милионен град и трафикът е, меко казано, сериозен. Нормално е и да ви вземат предимство на пътя, или да ви прередят, или да направят маневра без мигач, а също да се ползва често клаксонът. И си пригответе пари да купите застраховка на колата още на границата. При автобуса този разход отпада, а когато сте с туроператор, шофьорът на автобуса най-вероятно с риск да блокира движението по улицата, ще спре непосредствено пред входа на хотела и ще ви изчака да си вземете багажа, след което ще продължи към своя паркинг. В Истанбул това е нещо нормално.

Разположението на повечето хотели в Истанбул е изключително благоприятно за туристите. Намират се обикновено в непосредствена близост до историческия център на града, където са повечето забележителности. Затова много често до атракциите може да отидете по-бързо и лесно пеш, отколкота да чакате по спирки. Забележителностите са съсредоточени в полуострова, ограден от Мраморно море (Sea of Marmara), протока Босфор (Bosphorus) и залива Златен рог (Golden Horn). В потвърждение на думите ми е долната туристическа карта:

Забележителности в Истанбул

Придвижването из Истанбул е значително улеснено от наличието на добър градски транспорт, състоящ се от автобуси, трамваи и метро (но не като софийското 😛  ). Цената на едно билетче е 1,30 турски лири (ориентировъчно 1 турска лира е левче и няколко стотинки). Маршрутите на метрото и трамваите може да погледнете на следващата схема:

Карта на транспорта в Истанбул

За самите забележителности може да намерите много информация в Интернет, като по-интересните за мен бяха: султанските дворци Топ Капъ (№8 на картата) и Долма Бахче (№24), Хиподрума с Египетския обелиск и Колоната на Константин (№3), Синята джамия (№2), църкавата Св. София (понастоящем музей, а преди това джамия, №1), българската църква Св. Стефан и римското водохранилище Иребатан (№4). От тези забележителности Хиподрума, Синята джамия и желязната българска църква са безплатни за посещение. За останалите трябва да се запишете за екскурзия по желание, ако сте с туроператор, или да ги посетите индивидуално. Имайте предвид, че индивидуалното посещение обикновено е по-евтино от организираното. Така например входът за двореца Топ Капъ при покупка на билетче на място беше 10 турски лири (около 5 евро), докато нашия туроператор беше сложил цена на екскурзията 20 евро, която включваше транспорт от/до хотела, вход и екскурзовод на български. Всеки сам да си прецени кое повече го удовлетворява.

Допълнителни туристически атракции са разходка с корабче по Босфора, посещение на Египетския пазар и така популярния Капалъ Чарши. Без угризения на съвестта може да смъкнете цената на екскурзията с лодка до 10 лири, а ако турчинът не е навит, изчакайте докато наближи тръгването му. Тогава, за да запълни докрай корабчето, ще свали цената. Ако пък не иска, няма страшно, има други корабчета.

Относно общуването с турците, не съм предполагал, че ще отида в Истанбул и че ще ми се наложи да говоря на руски. По магазините много често ще се сблъскате, ако не с руснаци, то поне с продавачи, говорещи на езика на братушките.

Предполагам сами се досещате, че цените на Капалъ Чарши са значително завишени, така че избягвайте покупките оттам. Все пак, ако се решите да пазарувате оттам, гледайте да свалите поне 50% от цената, която първоначално ви каже търговецът! Другото си е кожодерство на живо. Египетския пазар е място, откъдето може да си купите странни и екзотични храни и подправки. Внимавайте за залежали и негодни храни. Ние си купихме един турски специалитет, представляващ нещо като като парче рачел, обвит в шамфъстък. Купихме десетина такива парчета и тръгнехме да ги опитваме на място пред сергията. Аз забелязах, че моето парче има паяжина, а приятелката ми, отхапвайки от своето парче, попадна на жив червей! Ауууу, гнусноооо! Търговецът веднага се извини, тръгна да ни ги заменя с нови, които изкара от нова и неразопакована кутия. Новите определено бяха мнооооого вкусни! Но отдалечавайки се, се обърнах и с периферното си зрение забелязах как турчинът вместо да изхърли нашите стари и мухлясали парчета, ги връща в общия куп, готов да прилъже поредния балък.

Между другото балък е турска дума и означава „риба“. Така че ако отидете към моста Галата ( №14) да не се учудите, ако чуете, че се предлага „балък екмек“. Това ще рече „риба с хляб“. Т.е. някой ви предлага прясно уловена риба, печена на скара и сложена в едно хлебче заедно с някаква салата, обикновено маруля. И след толкова бърза храна май се оказва, че бързото хранене не е патент на американците, защото в Турция е бъкано от подобни дюнержийници, където човек може да хапне набързо на крак. Sorry, братя американци, но ви изпревариха с няколко века! 😉 Но това не им пречи на американците и в този град да са открили ресторант „МакДонадс“. А, и куклата Барби да е придобила широка полулярност сред момиченцета. Но ето как религиозните и капиталистическите помисли са намери пресечната точка:

Кукла Барби с фередже

Докато търсехме българската църква, забелязахме, че в парковете освен т.нар. „детски кътове“ с пързалки и катерушки, има и места за спортуване с различни уреди. Вместо да ходите в някое училище за лост и успоредка, просто отивате в парка с уредите и спортувате на чист въздух. Хубава идея за някой амбициозен български кмет!

Уреди в парка

Поради сериозните задръствания по улиците на града, хората са се принудили да ползват всякакъв вид градски транспорт – трамваи, автобуси, метро… и корабчета. На няколко места из Истанбул има малки морски гари, на които човек на цената на билетче на градския транспорт може да се придвижи до някоя друга морска гара. Корабчетата се движат бързо – туристическите корабчета в сравнение с тях едва-едва пъплят из Босфора и Златния рог. Движат се по разписание и винаги има доволно количество пътници:

Ако сте от този тип туристи, които искат да видят не само бляскавото за пред туристите лице на Истанбул, от голяма полза ще ви бъде едно GPS устройство. Истанбулската плетеница от малки улички, които криволичат и се пресичат без никакъв ред, лесно могат да ви объркат и да се загубите. Ако нямате GPS сдобийте се с карта на града. Тъй като не мога да ви дам такава наготово, може да използвате Google Earth, за да се ориентирате предварително в обстановката. А ето и един линк с електронна карта, който отначало ще ви посочи Синята джамия.

Толкова засега. Приятно изкарване в Истанбул!

Read Full Post »