Треньорът на българския национален отбор по баскетбол (мъже) Пини Гершон обяви списъка с баскетболистите, на които смята да разчита в предстоящите квалификации за Евро 2009:
Гардове – Юлиян Радионов, Людмил Хаджисотиров, Божидар Аврамов, Йордан Бозов, Златин Георгиев, Иван Лилов, Асен Великов, Родерик Блекни, Кейдриън Кларк;
Крила – Тодор Стойков, Филип Виденов, Станислав Славейков, Веселин Веселинов, Димитър Ангелов, Христо Николов, Чавдар Костов, Христо Захариев, Александър Янев;
Центрове – Бойко Младенов, Калоян Иванов, Деян Иванов, Тенчо Банев, Стефан Георгиев, Николай Върбанов, Прийст Лодърдейл.
В списъка правят впечатление тримата американци с български паспорти – Родерик Блекни, Кейдриън Кларк и Прийст Лодърдейл.
Самото присъствието на Родерик Блекни в отбора не буди изнедана с оглед на факта, че той беше част от отбора при предишните квалификации, при които той се представи подобаващо. Той беше повече от полезен при организацията на атаката и внесе необходимото спокойствие на отбора. От друга страна обаче Пини Гершон до скоро беше старши треньор на Олимпиакос, в който играеше и американецът. Гершон обаче недолюбваше Родерик и той през голяма част от мачовете оставаше на резервната скамейка. А това на играч като Блекни определено не му допадаше и нормално отношенията им бяха обтегнати. Аз самият не вярвах, че Родерик би облякъл отново българския екип. Топлата връзка в случая се оказва така хуленият от много хора Тити Папазов, който беше в основата на предишното привличане в отбора на Родерик. Явно добрите отношения между двамата са надделяли спрямо обтегнатите връзки между Гершон и Блекни. А американецът вече доказа, че има характер на боец и може да помогне на българския отбор.
Втората изненада е появата на Кейдриън Кларк (Keydren Clark). Признавам си, че нямам поглед върху неговата игра и затова се поразтърсих за неговата статистика през сезон 2007-2008. Бил е сред основните играчи в клуба си „Scavolini“ (Италия) с 28,4 минути средно на мач през изминалия сезон. Вкарвал е средно по 15,3 точки, което за плеймекър е добър показател. Направи ми впечатление, че има висок процент на стрелбата от тройката – 40,6%. Но забелязах, че асистенциите му за плеймейкър са малко – едва 1,9 средно на мач. Явно младежът (роден през 1984 г.) има потенциал, още повече, че ще премине това лято в отбора на гръцкия Арис.
Голямата изненада е появата на големия Прийст Лодърдейл. Още преди 2004 година, когато той получи български паспорт, се говореше, че имал желание и може да се пусне в националния отбор. Но през 2004 год. се разразиха сериозни скандали около него в отбора му Лукойл Академик, при което той напусна. Както и да е, това са минали събития. Въпросът е при евентуалната му поява в националния отбор, 222-сантиметровия гигант ще помогне ли на отбора. Небезизвестен факт, е че Пи Ел е скаран с дисциплината, а Пини Гершон пък е треньор (като всеки голям), който държи на нея. Лошото е, че Лодърдейл не само не спазва тактическа дисциплина по време на мачовете, но и дисциплината му по отношение на живота извън залата е пословична. По-точно нейната липса - неявяване на тренировки, среднощни купони, дискотеки, чалгатеки, жени (включително и жрици на любовта). Относно любовните труженички, когато Пи Ел играеше още в Лукойл, се говореше, че те го познавали изключително добре. И не повтаряли срещи с него понеже били ужасени от размера на „малкия“ Пи Ел. 
Освен чисто субективните фактори, има чисто обективни. Така например Лодърдейл през август ще навърши 35 години, които за един гигант не са малко. Освен това той игра в Арабските емирства, а сега в Китай, а това не са сериозни шампионати. Доколко настоящата му форма отговаря на потребностите и желанията на Пини Гершон ще трябва да отговори Тити Папазов, който ще ходи до Китай за да наблюдава два мача на натурализирания българин.
Дори наистина да се пуснат едновременно и тримата американци, съществува ограничение на ФИБА за броя на натурализираните чужденци. Според него на терена може да има максимум 1 натурализиран чужденец. Това означава, че докато например Прийст Лодърдейл играе, Родерик Блекни и Кейдриън Кларк ще го гледат от резервната скамейка. И все пак самото присъствие на такива баскетболисти и треньор като Гершон трябва да бъде полезно за родните играчи. Има какво да научат от тях. Стискаме им палци! БЪЛГАРИ, ЮНАЦИ!
