Толкова години все не се наканих да посетя Истанбул. Разстоянието Бургас-Истанбул е по-малко отколкото пътя до София. Затова пък по ирония на съдбата решихме с приятели да прекараме най-големия християнски празник Великден в мюсюлманска държава.
Но от друга страна, ако в момента в Истанбул се строят джамии, в миналото е бил център на християнската вяра. Църквата Св. София е била главният християнски храм. Според някои историци ако в миналото османските турци не са превзели града, то в наши дни центърът на християнството щеше да бъде именно Константинопол (старото име на града), а не Рим. И следователно по-мощната църква щеше да бъде православната (ортодоксалната), а не католическата. Разбира се, това са само предположения и никой не може да каже със сигурност как би се завъртяло колелото на историята.
Ние обаче се качихме на автобуса и завъртяхме колелата на автобуса на туристическата фирма
Не забравяйте, че Турция не е член на Европейския съюз и за да я посетите трябва да имате валиден паспорт (онези вишнево червените
) ,чийто срок на валидност да е поне 6 месеца след напускането на Турция. Каква е логиката на последното, не мога да ви кажа? Самият аз също бях озадачен, защото примерно отивате за 2 дни в Турция, връщате се, а до края на срока на валиднот остават 3 месеца. Е, какво ще стане? Турците ще кажат, че паспорта ви е невалиден ли? Та, нали до неговото изтичане остават още 3 месеца?! А бе, бюрокрация с една дума.
С приятелката ми мислихме как би било по-изгодно да се посети Истанбул – с лична кола, автобус или организирано чрез туроперато. Относно цената на хотелските стаи, когато се мине през туристическа агенция, тя е по-ниска. Ако трябва човек сам да си запазва стая, цената е по-висока. Един трик: ако все пак решите да посещавате Истанбул самостоятелно, ползвайте онлайн резервация от някой американски сайт и цената е по-добра. Не знам причината за това разминаване, но е факт.
Но ако ходите с автомобил, имайте предвид, че това е 15-милионен град и трафикът е, меко казано, сериозен. Нормално е и да ви вземат предимство на пътя, или да ви прередят, или да направят маневра без мигач, а също да се ползва често клаксонът. И си пригответе пари да купите застраховка на колата още на границата. При автобуса този разход отпада, а когато сте с туроператор, шофьорът на автобуса най-вероятно с риск да блокира движението по улицата, ще спре непосредствено пред входа на хотела и ще ви изчака да си вземете багажа, след което ще продължи към своя паркинг. В Истанбул това е нещо нормално.
Разположението на повечето хотели в Истанбул е изключително благоприятно за туристите. Намират се обикновено в непосредствена близост до историческия център на града, където са повечето забележителности. Затова много често до атракциите може да отидете по-бързо и лесно пеш, отколкота да чакате по спирки. Забележителностите са съсредоточени в полуострова, ограден от Мраморно море (Sea of Marmara), протока Босфор (Bosphorus) и залива Златен рог (Golden Horn). В потвърждение на думите ми е долната туристическа карта:
Придвижването из Истанбул е значително улеснено от наличието на добър градски транспорт, състоящ се от автобуси, трамваи и метро (но не като софийското
). Цената на едно билетче е 1,30 турски лири (ориентировъчно 1 турска лира е левче и няколко стотинки). Маршрутите на метрото и трамваите може да погледнете на следващата схема:
За самите забележителности може да намерите много информация в Интернет, като по-интересните за мен бяха: султанските дворци Топ Капъ (№8 на картата) и Долма Бахче (№24), Хиподрума с Египетския обелиск и Колоната на Константин (№3), Синята джамия (№2), църкавата Св. София (понастоящем музей, а преди това джамия, №1), българската църква Св. Стефан и римското водохранилище Иребатан (№4). От тези забележителности Хиподрума, Синята джамия и желязната българска църква са безплатни за посещение. За останалите трябва да се запишете за екскурзия по желание, ако сте с туроператор, или да ги посетите индивидуално. Имайте предвид, че индивидуалното посещение обикновено е по-евтино от организираното. Така например входът за двореца Топ Капъ при покупка на билетче на място беше 10 турски лири (около 5 евро), докато нашия туроператор беше сложил цена на екскурзията 20 евро, която включваше транспорт от/до хотела, вход и екскурзовод на български. Всеки сам да си прецени кое повече го удовлетворява.
Допълнителни туристически атракции са разходка с корабче по Босфора, посещение на Египетския пазар и така популярния Капалъ Чарши. Без угризения на съвестта може да смъкнете цената на екскурзията с лодка до 10 лири, а ако турчинът не е навит, изчакайте докато наближи тръгването му. Тогава, за да запълни докрай корабчето, ще свали цената. Ако пък не иска, няма страшно, има други корабчета.
Относно общуването с турците, не съм предполагал, че ще отида в Истанбул и че ще ми се наложи да говоря на руски. По магазините много често ще се сблъскате, ако не с руснаци, то поне с продавачи, говорещи на езика на братушките.
Предполагам сами се досещате, че цените на Капалъ Чарши са значително завишени, така че избягвайте покупките оттам. Все пак, ако се решите да пазарувате оттам, гледайте да свалите поне 50% от цената, която първоначално ви каже търговецът! Другото си е кожодерство на живо. Египетския пазар е място, откъдето може да си купите странни и екзотични храни и подправки. Внимавайте за залежали и негодни храни. Ние си купихме един турски специалитет, представляващ нещо като като парче рачел, обвит в шамфъстък. Купихме десетина такива парчета и тръгнехме да ги опитваме на място пред сергията. Аз забелязах, че моето парче има паяжина, а приятелката ми, отхапвайки от своето парче, попадна на жив червей! Ауууу, гнусноооо! Търговецът веднага се извини, тръгна да ни ги заменя с нови, които изкара от нова и неразопакована кутия. Новите определено бяха мнооооого вкусни! Но отдалечавайки се, се обърнах и с периферното си зрение забелязах как турчинът вместо да изхърли нашите стари и мухлясали парчета, ги връща в общия куп, готов да прилъже поредния балък.
Между другото балък е турска дума и означава „риба“. Така че ако отидете към моста Галата ( №14) да не се учудите, ако чуете, че се предлага „балък екмек“. Това ще рече „риба с хляб“. Т.е. някой ви предлага прясно уловена риба, печена на скара и сложена в едно хлебче заедно с някаква салата, обикновено маруля. И след толкова бърза храна май се оказва, че бързото хранене не е патент на американците, защото в Турция е бъкано от подобни дюнержийници, където човек може да хапне набързо на крак. Sorry, братя американци, но ви изпревариха с няколко века!
Но това не им пречи на американците и в този град да са открили ресторант „МакДонадс“. А, и куклата Барби да е придобила широка полулярност сред момиченцета. Но ето как религиозните и капиталистическите помисли са намери пресечната точка:
Докато търсехме българската църква, забелязахме, че в парковете освен т.нар. „детски кътове“ с пързалки и катерушки, има и места за спортуване с различни уреди. Вместо да ходите в някое училище за лост и успоредка, просто отивате в парка с уредите и спортувате на чист въздух. Хубава идея за някой амбициозен български кмет!
Поради сериозните задръствания по улиците на града, хората са се принудили да ползват всякакъв вид градски транспорт – трамваи, автобуси, метро… и корабчета. На няколко места из Истанбул има малки морски гари, на които човек на цената на билетче на градския транспорт може да се придвижи до някоя друга морска гара. Корабчетата се движат бързо – туристическите корабчета в сравнение с тях едва-едва пъплят из Босфора и Златния рог. Движат се по разписание и винаги има доволно количество пътници:
Ако сте от този тип туристи, които искат да видят не само бляскавото за пред туристите лице на Истанбул, от голяма полза ще ви бъде едно GPS устройство. Истанбулската плетеница от малки улички, които криволичат и се пресичат без никакъв ред, лесно могат да ви объркат и да се загубите. Ако нямате GPS сдобийте се с карта на града. Тъй като не мога да ви дам такава наготово, може да използвате Google Earth, за да се ориентирате предварително в обстановката. А ето и един линк с електронна карта, който отначало ще ви посочи Синята джамия.
Толкова засега. Приятно изкарване в Истанбул!





Вчера, 02.06.2008 г. разбрах, че поради световната криза с петрола, цената на градския транспорт в Истанбул вече е 1,40 турски лири.
аз пък намерих в rapidshare.com един пътеводител на руски за истанбул
здравей,
твоят пътеводител ми хареса много:) И ако ми позволиш, аз бих завършила по следния начин: винаги когато посетя този град откривам нещо ново в него… Неизчерпаем е и толкова многолик!
интересуваме някой знае ли за някакво разписание за воден транспорт
от варна до истанбул
или от варна до анталия
оказа се че наште туроператори товарят невероятно цените
аз си намерих изгодни оферти за пакет хотел през туи,но наште не искат да ме включат в чартарния полет
затова съм решил с морски транспорт до анталия ако има
или до истанбул и от там вътрешен полет до анталия, който е 300 евро за трима човека отиване и връщане
ще се радвам ако някой даде информация за водния транспорт
Ще пътувам за Инстанбул-моля,пишете ми какво можем европейците да ядем от тяхната кухня и какви са цените.
Какво да ти кажа, Невена, всичко става за ядене по принцип щом няма отровени хора. Още повече, че понятията „европеец“ и „европейска кухня“ са доста разтегливи. Преди 2 дни се върнах отново от Турция (по-точно Мармарис). Запознах се с един англичанин, български зет, който каза, че много обича българската кухня, вкусна му е, но му идва мазничка и след това има проблеми със стомаха.
Хем и Великобритания и България са в Европа, но не му понася. Аз пък не обичам унгарската кухня (с изключение на оригиналния унгарски гулаш).
Иначе ние българите сме взаимствали много неща от турската кухня и вкусовете усещания няма да ти се сторят кой знае колко по-различни от нашите. С удоволствие може да опиташ тас кебап (турско име). Турците съм ги признал за майстори на приготвянето на тиквички и патладжан (отново турско име, идваше от „джан“ и не-знам-си-какво и означава „радост за душата“. Супите им също много ми харесват. Последно ядох една бобена супа, която се оказа невероятно вкусна – пасирана, съвсем леко лютива.
Относно цените – има и евтини, и скъпи заведения. Например голяма бира имаше от 2 до 5 турски лири (в момента 1 т.л. е приблизително 1 лв.) А за похапване – шкембе чорбата беше 3 лири, готвено ястие почваше от 5 лири, английска закуска в заведения пак беше 5 лири.
И пак казвам – относително е, зависи в кой град си, в какво заведение сядаш…