След референдума Бургас-Александруполис

Мина месец от прословутия рефендум в Бургас относно петролопровода. Много се изприказва какви щети ще има в резултат на неговото строителство. Затова публикувам една статия по въпроса.

Статия на Васил Сотиров във вестник “Фактор” от 06.02.2008 г.:

“Настоящата статия има за цел да разясни пред широката общественост що за съоръжение ще представлява петролопроводът Бургас-Александруполис и кой има изгода от неговото изграждане. Петролопроводът няма да бъде просто една тръба, както омразно я наричат повечето бургазлии и другите жители в региона, а далеч по-сложно съоръжение. Подаването на суровия петрол ще става от големи руски танкери с над 100 хиляди бруто регистър тона. Тези танкери ще хвърлят котва на няколко километра от брега, тъй като поради огромните си габаритни размери и дълбокото си газене, не могат да влизат в нефтопристанището, за да бъдат стабилизирани стационарно на пристанищните пирсове(кей), какъвто е случаят с нашия най-голям танкер „Хан Крум”. От танкера петролът ще бъде подаван към плаващ буй(шамандура), а след това по тръба по морското дъно до нагнетателна помпена станция №1 на брега. След това трасето на петролопровода прекосява директно парк „Росенец”, продължава през местността Пода край Мандренското езеро, пак Странджа и по поречието на река Тунджа отива в Гърция до град Александруполис. По трасето на петролопровода ще има и втора НПС-2, тъй като разстоянието до Александруполис е над 300км и суровината трябва непрекъснато да бъде изтласквана до пристигането й в Гърция. У комшиите гърци ще постъпват големи нефтови резервоари на сушата, каквато е технологията за получаване на суровия петрол от пристанището до НХК. И оттук вече отново големи руски и гръцки танкери ще приемат нефта,за да го транспортират директно през Средиземно море до всички страни в Европа и света. Само че тук танкерът ще бъде стабилизиран на специализиран пирс. Свръзката между тръбопровода на танкера и входящата тръба е вече на сушата и става в специален басейн, откъдето може веднага да бъде изпомпан разливът на нефт при разкачване на свръзките, така че рискът от разлив у гърците е сведен до минимум.

На следващо място да видим кой има изгода от проекта: на първо място, руските фирми „Транснефт” и „Роснефт”,които ще контролират напълно транзита на нефт през тръбата и техните фирми ще извършват дейността по реализацията и разпределението на печалбите. Искането на Русия е да притежава мажоритарния пакет акции от съоръжението, да притежава собствеността и на входната инфраструктура, тъй като нефтът е руски.

Гърция също е удовлетворена от проекта, тъй като те ще притежават изходната част на съоръжението, техните танкери също ще участват в по-нататъшното транспортиране на нефта, което съответно също ще им носи огромни печалби. Искането на България също да участва в транспортирането на суровия петрол със свои танкери беше отхвърлено, тъй като България няма нефт и за нея ще остане само тридесетмилионна годишна такса от транзитното преминаване на петрола през наша територия.Относно изграждането на проекта голямата конспирация от „светата” троица 8-5-3 продължава да поддържа пълна информационна мъгла и няма яснота за евентуалните вреди и щети върху околната среда на територията на община Бургас и в акваторията на Бургаския залив, плажната и брегова ивица и районите на трасето, през които ще минава петролопроводът. Известно е, че Черно море е затворено и евентуален разлив на петролни продукти крие големи опасности (какъвто беше случаят в Керч през септември миналата година…).

А такива реално съществуват. Прехвърлянето на петрола от танкерите към тръбата ще става на вода, за което и най-модерните съоръжения не гарантират голяма сигурност при големи морски вълнения и бури. В Бургаския залив освен руските танкери, които ще пристигат, акостират и много други големотонажни кораби. Една погрешно хвърлена котва от танкера или друг кораб, при нейното обиране може да загребе с рогата си минаваща по дъното на морето петролна тръба и ако предизвика скъсването й веднага си представете какво може да се случи- хиляди тонове петрол ще се разлеят из целия залив. Петролните танкери през лятото силно се нагряват от слънчевото греене, в резултат на което се отделят големи количества отровни и взривоопасни изпарения във въздуха. При прокарването на трасето през Странджа и Сакар планина и по-нататък ще бъдат изсечени стотици декари гори, а и да не забравяме, че над 50% от площите на Бургаския регион са защитени територии.

Нищо не се казва, че тръбата е само една байпасна(междинна) връзка,тъй като се предвижда директно подаване на руския нефт от Казахстан през Турция и Босфора към Александруполис и проекта Бургас-Александруполис има само временен характер. Какво ще се прави с този над 300-километров канал след преустановяване на неговата експлоатация? Съществува голям риск за туризма и риболова, които са едни от основните поминъци на населението от Черноморието. България само от туризма получава ежегодно над 4 милиарда приходи( над 30 милиона лева само на ден) и като го сравним с годишната такса от петролопровода, това е не да смениш кон за кокошка, ами яйце за стадо коне…

Така че, бургазлии и всички трезвомислещи хора от района сами преценете защо всички трябва масово да гласуваме на референдума срещу изправилата се опасност, която ни грози.”

Така свършва статията, която също като клиповете, очевидно не е дала достатъчно основания на жителите от община Бургас да гласуват (нарочно не казвам “бургазлии” )

Защо избирателната активност беше повече от скромна?

1. За мен на първо място слагам пропагандата на правителството, че реверендумът е безсмислен, че няма никаква юридическа стойност, че всичко е решено, че от вота нищо не зависи. Но договор все още няма подписан! Има подписано само едно споразувение. Което още съвсем не значи, че имаме налице договор с произтичащите от нещо неустойки и пр.
2. Коалицията от комунисти, царе и турци бойкотира референдума.
3. Циганите не гласуваха. Също и турците от бургаските села.
4. Нямаше “купувачи” на гласове, което според Ахмед Доган е нормално явление.
5. В избирателните списъци присъстваха хора, напуснали отдавна Родината.
6. Разяснителната кампания преди референдума беше лошо организирана и позакъсняла. Няколко мои приятели разбраха от мен в деня за гласуване, че има референдум.
7. Времето също изигра своята лоша шега. 17-ти февруари 2008 г. беше най-студеният зимен ден със силен вятър и поледици. Много от възрастните и болните хора са се въздържали принудително от гласуване.
8. През целия изборен ден липсваше информация за хода на гласуването, като почти до затварянето на секциите изнесените данни бяха за 8,11 % активност. След това изведнъж станаха 27,09 %.

В крайна сметка фактите са следните:

• Избирателите, подкрепящи тръбата са 1654.
• Гласувалите против са 49552 човека.

И няколко въпроса за размисъл:

• Бившият кмет на Бургас Йоан Костадинов през 2003 г. спечели на първи тур с 21 000 гласа. Георги Първанов получи на президентските избори около 46 000 гласа в град Бургас. От тази гледна точка 49552 гласа много ли са или са малко?
• Защо за референдум е нужна 50% активност, а за избор на парламент или кмет - не? Ако трябваше да се гони 50% активност дали сега щяхме да имаме легитимни Народно събрание и местни парламенти?

Дано гражданите на Созопол се окажат по-сериозни граждани от тези на Бургас! Времето ще покаже.