Последен танц

Снощи, 18.03.2008 г., баскетболистите на Лукойл Академик изиграха последния си евромач за сезона. Българският отбор загуби логично със 103:77 гостуването си на Динамо Москва при втория осминафинален мач.

Логичното се случи след като играчите на Динамо показаха как съвременният баскетбол в Европа все повече по отношение на физиката се доближава до този в Америка. Единоборствата в голямата си част не се свирят като фаул и съдиите остават по-свободна игра. А това в момента е в ущърб на българския шампион.

Мисля си, че евентуално участие на Донта Смит в осминафинала би направило така, че Лукойл да изглежда по-агресивен и борбен. А извиканият на пожар в тима Лари О`Банън в никакъв случай не успява да компенсира неговото отсъствие. В тази връзка негативно влияние върху играта на Академик оказа слабото представяне на Перо Антич. Много ми се искаше след слабия първи мач в София, Перо да се развихри в реванша, така както Харис Муезинович го направи в реванша срещу Вентспилс. Уви, не се случи. Антич беше бледа сянка на самия себе си. Има отбелязани 4 точки, а получените 4 чадъра ще му пазят сухо чак до есента при евентуална следваща поява в евротурнирите. Логично той има най-ниския коефициент не само за нашия отбор, но и за този на домакините - минус 6. Жалко!

Приятната изнанада обаче беше другия македонец Ристе Стефанов, на чиято игра в първата четвърт се дължеше равностойното начало на мача. Ристе наниза 4 тройки от общо 6 опита. Ненад Чанак беше също като Лари О`Банън просто пълнеж за отбора на Лукойл. Това са играчи, с които академиците в България могат да побеждават наред, но срещу сериозните европейски отбори не може да се разчита на тях въпреки мимолетните им избухвания в отделни моменти на някои мачове.

В крайна сметка кое реши мача? Получихме 103 точки, което нееднозначно обуславя дежурния отговор “слаба защита”. Но трябва да отбележа и убийствения отборен процент на успешна стрелба от линията за три точки - 64% !!! Двамата виновници бяха Травис Хансен (4/5 от тройката) и Хенри Домеркант (5/5 от тройката!). Коментаторът на мача Методи Манченко към края отбеляза, че и в двете осминафинални срещи Лукойл нито веднъж не игра зонова защита. Струва ми се, че ако Желко Лукаич беше дал указания за зонава защита, тройките тогава щяха да завалят като “кучета и котки” . При положение, че не можем да ги опазим да стрелят от тройката, при евентуална зонова защита тогава нямаше да има никаква персонална отговорност за техните стрелби.

От горното разбрахте, че Лукойл играеше лична защита през целия мач. Същевременно в големи периоди от мача, също както и в София, Светислав Пешич даваше указания за пресираща защита. Този път тя нямаше такова явно действие като това в зала Универсиада, но се случи това, което повече специалисти отбелязват като водеща роля на пресиращата защита - не да се открадне топката, а да се попречи на противника да организира добре своето нападение.

Като стана въпрос за организация на нападението, атаките на Лукойл странно бяха организирани в голяма част от мача от Ристе Стефанов. Определено Ристе не е плеймейкъра-мечта и иземването на функциите на Уили Дийн доведе до това, че отборните асистенции за цял мач бяха едва 9 срещу 21 за Динамо. Идеята на Желко Лукаич може би е била Уили да се съсредоточи върху своите реализаторски умения и по-често да пробива към коша. Безпорно Уили Дийн направи своите точки в мача (24), но пък от това пострада играта на отбора, нямаше ги асистенциите и идеите в атака.

Българското участие в двубоя беше реализирано от Тодор Стойков и Тенчо Банев. Последния престоя на паркета 9 минути, за които не направи нищо запомнящо се. Участието на Тошко беше по-сериозно (28 минути, 10 точки), като той почна като титуляр.

С този мач европейският поход на академиците приключи. Какви оценка може да дадем? Лукойл безспорно към настоящия момент разполага с може би най-добрия състав и треньор откакто участва в Uleb Cup. Отборът прескочи не само груповата фаза, но успя да отстрани Вентспилс в пряка елиминация. От тази гледна точка представянето е повече от добро. Дори да не бяха преодолели Вентспилс, самото излизане от групата на български отбор към настоящия момент е завиден успех.

Ние, феновете на баскетбола, може само да се радваме, че от есента до пролетта гледаме български отбор в Европа. И да подкрепяме българските евробойци!